Егвийн дочете страницата до края и бързо я остави, за да вземе следващата. Сивите хранеха известни надежди. Явно някоя Сива сестра е била разпозната да излиза от Камъка и е била проследена до срещата й с Върховния лорд Тедосиан и Върховната лейди Естанда, две от най-изтъкнатите фигури между обсадителите.
— Мерана — промълви тя. — Казват, че е била Мерана Амбри, Сюан. — Потърка неволно слепоочията си. Болката зад очите я беше жегнала малко по-силно.
— Тя може да свърши добра работа. — Сюан стана и пристъпи по килимите до масичката, на която беше поставен подносът с няколко разнородни чаши и две кани. Сребърната беше пълна с вино с подправки, а синьо гледжосаната — с чай за пристигането на Амирлин, и двете отдавна изстинали. Никой не бе очаквал, че Егвийн ще ходи при реката. — Стига Тедосиан и останалите да не разберат за кого работи тя всъщност. — Шалът на Сюан се смъкна, щом тя се наведе да пипне глинената кана, а светлината на сайдар за миг я обкръжи, когато преля Огън да я подгрее. — Няма да й вярват в преговорите, ако разберат, че е човек на Преродения Дракон. — Напълни една калаена паничка с чай, добави щедро мед от бурканчето, разбърка добре и донесе чашата на Егвийн. — Това може би ще ти помогне за главата. Някаква билкова отвара. Чеса я откри, но медът убива вкуса.
Егвийн отпи колебливо, потръпна и остави чашата на масата. Щом с мед горчеше толкова, не можеше да си представи вкуса му без мед. По-добре главоболието.
— Как можеш да го приемаш толкова спокойно, Сюан? Появата на Мерана в Тийр е първото истинско доказателство. По-скоро ще приема твоите Заседателки за съвпадение.
В началото само го шепнеха — Аджите, както и очите и ушите. В Кайриен имаше Айез Седай и те като че ли свободно влизаха и излизаха от Слънчевия дворец, докато Прероденият Дракон се намираше там. После шепотът загрубя, стана неспокоен и колеблив. Очите и ушите в Кайриен не искаха да го споменават. Никоя не искаше да повтори това, което казваха агентите й. В Кайриен имаше Айез Седай и те, изглежда, изпълняваха заповедите на Преродения Дракон. Още по-плашещи бяха имената, които изтичаха. Някои бяха на жени от Салидар, едни от първите опълчили се на Елайда, докато за други се знаеше, че са верни на Елайда. Никоя не бе споменала за Принудата, но със сигурност мислеха за нея.
— Няма смисъл да си скубеш косата, когато вятърът не духа, накъдето искаш — отвърна Сюан и отново приседна на столчето. Понечи да кръстоса крака, но върна припряно стъпалата си на килима, щом столчето се разклати. Измърмори под нос и дръпна рязко шала на раменете си. От което отново залитна и трябваше да се закрепи. — Трябва да си наклониш платната според това как духа вятърът. Мисли хладнокръвно и ще стигнеш до брега. Изнервиш ли се, ще се удавиш. — Понякога Сюан все още се изразяваше, сякаш кара рибарска лодка. — Мисля, че само с една глътка това няма да ви помогне, Майко.
Егвийн избута с гримаса чашата още по-надалече. Вкусът, лепнал се на езика й, беше поне толкова неприятен, колкото главоболието.
— Сюан, ако виждаш някакъв начин да се използва това, бих искала да ми го кажеш. Аз дори не искам да помисля за използване на факта, че Ранд може да е Принудил Сестри. Не искам да мисля дори за възможността да го е направил. — Нито пък за възможността той да познава такъв отвратителен сплит. Тя го знаеше — един от няколкото дара от Могедиен — и ужасно съжаляваше, че не може да забрави как се прави.