— В случая не става въпрос толкова за използване, колкото да прецениш възможните последствия. Рано или късно ще трябва да се оправяме с него, и може би дори да му се даде урок, но едва ли искаш точно сега подир него да хвръкнат Сестри, а тези приказки за Кайриен много ги изнервят. — Гласът на Сюан бе достатъчно спокоен, но не я свърташе на място, явно беше много развълнувана. За такова нещо никоя Айез Седай нямаше да може да говори прекалено спокойно. — В същото време, когато всички решат, че е истина, ще разберат, че това обезсмисля историите, че Елайда го била покорила. Това малко ще постресне тези, които искат да свалят Елайда. Това малко ще втвърди гръбнака на тези, които са почнали да мислят, че Елайда може би го води на каишка. Тоест една причина по-малко да умуват дали да й се предадат.
— А Кацуан? — каза Егвийн. От всички имена, идещи от Кайриен, това най-много стъписваше Сестрите. Кацуан Мелайдрин беше легенда, но имаше толкова неодобрителни версии на тази легенда, колкото и одобрителни. Някои Сестри бяха убедени, че всичко трябва да е някаква грешка; Кацуан трябваше вече отдавна да е умряла. Други като че ли просто съжаляваха, че не е умряла. — Сигурна ли си, че тя е останала в Кайриен, след като Ранд изчезна?
— Накарах хората си да я държат под око веднага щом чух името й — отвърна Сюан, вече доста обезпокоено. — Не знам дали е Мраколюбка, само подозирам, но мога да гарантирам, че е била в Слънчевия дворец една неделя след като той изчезна.
Егвийн затвори очи и затисна клепачите си с длани. Това изобщо не повлия на пулсиращата в главата й игла. Ранд може би беше в компанията на Черна сестра — или е бил. Може би беше приложил Принудата над Айез Седай. Лошо беше да се приложи над когото и да е, но някак още по-лошо над Айез Седай — по-злокобно някак. Злина, приложена над Айез Седай, бе десетократно, стократно по-възможно да се приложи над онези, които не можеха да се защитят. Рано или късно щеше да им се наложи да се оправят някак с него. Беше отраснала с Ранд, но не можеше да позволи това да й повлияе. Сега той беше Прероденият Дракон, надеждата на света, и в същото време може би едничката най-голяма заплаха, пред която бе изправен светът. Може би? Сеанчанците не можеха да нанесат толкова злини, колкото Преродения Дракон. И тя щеше да използва възможността той да е Принудил Сестри. Амирлинският трон наистина беше жена, съвсем различна от ханджийската щерка.
Тя изгледа навъсено калаената чаша с така наречения „чай“, вдигна я и насила изгълта горчивата отвара. Ако не друго, вкусът може би щеше да я отвлече от главоболието поне.
Когато постави празната чаша на масата и тя дръпна глухо върху дървото, Аная се шмугна в шатрата, свила устни и намръщена.
— Акарин и останалите са се завърнали, Майко — съобщи тя. — Мория ми каза да ви уведомя, че е свикала Съвета да изслуша донесенията им.
— Също и Ескаралд и Малинд — обяви Морврин, докато влизаше след Аная с Миреле. Зелената беше самата картинка на невъзмутим гняв, доколкото това беше възможно; маслиненото й лице бе гладко, а очите й — като тъмни въглени, но Морврин беше толкова навъсена, че пред нея даже Аная изглеждаше доволна. — Пращат на бегом новачки и Посветени да намерят всички Заседателки — каза Кафявата. — Думичка не можахме да схванем какво е открила Акарин, но мисля, че Ескаралд и другите се канят да го използват, за да тласнат Съвета към нещо.
Егвийн надникна в чашката си с няколкото тъмни капки на дъното и въздъхна. И тя трябваше да е там, а сега щеше да се изправи пред Заседателките и с главоболие, и с този ужасен вкус в устата. Май трябваше да го нарече наказание за това, което се канеше да стори на Съвета.
Глава 19
Изненади
По обичай Амирлин се уведомяваше за свикването на Съвета, но нищо не казваше, че са длъжни да я изчакат преди заседанието да започне, което означаваше, че времето може да не й стигне. Егвийн искаше да скочи и да забърза към големия павилион преди Мория и другите две да хвърлят каквато там изненада й готвеха. Изненадите в Съвета рядко се оказваха приятни. Още по-неприятни бяха изненадите, които научаваш със закъснение. Все пак протоколът, който беше закон, а не обичай, трябваше да се спази при влизането на Амирлин в Съвета, ето защо тя остана на мястото си и прати Сюан да доведе Шериам, за да може да извести както си му е редът Пазителката на хрониките нейното идване, Сюан й беше казала, че това всъщност е за да бъдат предупредени Заседателките за присъствието й — винаги имаше неща, които можеха да предпочетат да обсъдят без Амирлин да ги научи — и при това, когато й го каза, думите й съвсем не прозвучаха като шега.