Тъй или иначе нямаше смисъл да ходи до Съвета преди да може да влезе. Тя потисна нетърпението си и заразтрива слепоочията си, като се мъчеше да прочете още малко от докладите на Аджите, Въпреки отвратителния „чай“, а може би и заради него, от главоболието й думите се размиваха по страницата на всяко примигване, а Аная и останалите нямаше да й помогнат.
Веднага щом Сюан излезе, Аная хвърли наметалото си, настани се на столчето, освободено от Сюан — под нея то като че ли не се поклати, въпреки кривите крака — и почна да разсъждава какво може да кроят Мория и другите. Не беше вятърничава жена, така че за тези обстоятелства догадките й звучаха съвсем сдържано. Сдържано, но при все това не по-малко обезпокоително.
— Изплашените хора вършат глупости, Майко, дори да са Айез Седай — замърмори тя, положила ръце на коленете си, — но поне можете да сте сигурна, че Мория ще е твърда по отношение на Елайда, най-малкото в перспектива. Тя приписва на Елайда всяка загинала Сестра след свалянето на Сюан. Мория държи Елайда да бъде набита с пръчки за всяка смърт, преди да бъде предадена на палача. Корава жена, по-корава е от Лелейн. По-твърда поне. Не би се поколебала пред неща, пред които и Лелейн ще се запъне. Много се опасявам, че ще настои за щурм на града колкото се може по-скоро. Ако Отстъпниците наистина са се раздвижили така открито, толкова мащабно, то тогава по-добре една ранена Кула, която обаче е цяла, отколкото разделена Кула. Най-малкото опасяваме се, че така вижда нещата Мория. В края на краищата, колкото и да не ни се иска Сестри да убиват Сестри, няма да е за пръв път. Кулата е просъществувала дълго и се е изцерявала от много рани. Можем и от тази да я изцерим.
Гласът на Аная обикновено отиваше на лицето й — топъл, търпелив и утешаващ, но при тези забележки звучеше като дращене на нокти по дъска. Светлина, колкото и да се „опасяваше“ от Мория, като че ли напълно споделяше чувствата й. Беше разсъдлива, уравновесена и винаги си мереше приказките. Щом и тя одобряваше един щурм, колко ли още мислеха като нея?
Както обикновено, Миреле беше всичко друго, но не и сдържана. По-точното определение щеше да е променлива като живак и пламенна. Тая жена нямаше да познае търпението, дори да я ухапе по носа. Крачеше напред-назад, колкото позволяваше тясната шатра, подритваше широките си тъмнозелени поли, а понякога подритваше и възглавничките, скупчени до стената, преди да се обърне за поредната обиколка.
— Ако Мория е толкова изплашена, че да настои за щурм, значи е обезумяла от страх. Една толкова тежко ранена Кула няма да може да се изправи нито срещу Отстъпници, нито срещу никого. Малинд трябва да ви безпокои вас. Тя винаги изтъква, че Тармон Гай-дон можела да ни се стовари всеки ден. Чух я да говори, че това, което сега изпитахме сега, като нищо може да са първите удари на Последната битка. И че следващият може да се стовари тук. Къде щяло да се намери по-подходящо място за Сянката да нанесе удара си от Тар Валон? Малинд никога не се е бояла да взема трудния избор, или да се оттегли, когато е решила, че е наложително. Тя би изоставила и Тар Валон, и Кулата моментално, ако реши, че това би съхранило поне част от нас за Тармон Гай-дон. И ще предложи да вдигнем обсадата, да избягаме някъде, където Отстъпниците няма да могат да ни намерят, докато се подготвим да отвърнем на удара. Ако постави въпроса в Съвета по подходящия начин, би могла дори да спечели Голям консенсус!
Морврин, с нейното вечно неумолимо кръгло лице и опряла юмруци на пищните си бедра, посрещаше всяко мнение с кратък коментар: „Не знаем достатъчно, за да сме сигурни, че са били Отстъпниците“ и „Не можеш да знаеш, докато не го каже“. „Може и да е било, а може и да не е“ и „Допускането не е доказателство“. За нея казваха, че няма да повярва, че е сутрин, докато не вили слънцето с очите си. Това също с нищо не успокояваше болките в главата на Егвийн. Всъщност тя не оспорваше допусканията им, просто държеше ума си отворен. Един отворен ум можеше да тръгне във всяка посока.
Егвийн шумно затвори кожената папка. При гадния вкус на езика й и острите бодежи в главата — да не говорим за несекващите им гласове! — все едно не можеше дума да прочете повече. Трите Сестри я погледнаха изненадано. Отдавна вече бе дала ясно да се разбере, че тя държи положението, но се постара да сдържи нервите си. Клетви или не, млада жена, която избухва твърде лесно, можеше да бъде пренебрегната като надута глезла. Което я ядоса още повече, от което пък главата още повече я заболя, от което пък…