— Чаках достатъчно — заяви тя, като се мъчеше да запази гласа си спокоен. Главата й все пак му придаде малко острота. Може би Шериам бе решила, че трябва да я срещне при Съвета.
Взе си наметалото и излезе. Морврин и другите две се поколебаха само за миг, преди да я последват по петите. Придружаването им до Съвета можеше и да прилича малко на антураж, но от тях се очакваше да я наблюдават, а и тя подозираше, че дори Морврин гори от нетърпение да чуе какво има да докладва Акарин и какво Мория и останалите смятат да нагласят от чутото.
Едва ли щеше да е чак толкова трудно, че да не може да се оправи, надяваше се Егвийн, едва ли щеше да е такова, каквото го мислеха Аная и Миреле. Ако се наложеше, щеше да приложи Закона на войната, но дори това да успееше, управлението с едикти си имаше недостатъци. Когато хората са длъжни да ти се подчиняват за едно, винаги намират начин да извъртат за други неща, а колкото повече са принудени да се подчиняват, толкова повече места за извъртане намират. Беше си естествен баланс, от който не можеш да се отървеш. По-лошото беше, че тя бе разбрала колко лесно се привиква с това всички да слушкат, когато заговори. Започваш да го приемаш като естествено положение на нещата, а когато в един момент престанат да слушкат, се хващаш, че си объркал всичко. Освен това с тази туптяща глава — вече туптеше, не пулсираше само, макар може би не толкова остро — с тази глава беше готова да се сопне на всяка, която я погледне накриво, а дори когато хората трябва да го преглътнат, това никога не води до добро.
Слънцето се бе издигнало точно над главата й, златна топка сред синьо небе с рехави бели облаци, но не хвърляше топлина, а само изнурени сенки и блясък по снега там, където бе останал неотъпкан. Въздухът беше мразовит като при реката. Егвийн го пренебрегна, не му позволи да я засегне, но само мъртвец можеше съвсем да не го усеща, след като дъхът на всички наоколо излизаше на бяла пара. Време беше за обед, но не бе възможно да се нахранят толкова новачки наведнъж, така че Егвийн и „ескортът“ й пак се движеха през несекваща вълна от жени в бяло, които отскачаха от пътя им и се кланяха. Тя наложи такава скорост, че обикновено вече бяха подминали преди новачките още да са успели да се изправят.
Разстоянието не беше дълго, но на четири места им се наложи да прекосят през калта. Бяха обсъждали за дървени мостове, достатъчно високи, за да се минава на кон под тях, но мостовете предполагаха дълготраен лагер, какъвто никой не искаше. Дори Сестрите, заговорили за него, не настояха за вдигането им. Поради което трябваше да се върви бавно и да внимаваш да държиш полите и наметалото си високо, ако не искаш да пристигнеш оцапана до коленете. Добре поне, че тълпите изчезнаха, щом наближиха Съвета. Той както винаги стоеше самотен, или почти.
Нисао и Карлиня вече чакаха пред големия платнен павилион. Дребната Жълта хапеше долната си устна и поглеждаше с безпокойство Егвийн. Карлиня беше самото спокойствие, с хладен поглед и със скръстени ръце. Само дето беше забравила наметалото си, извезаните й на спиралки поли бяха оплескани с кал, а тъмните й къдрици плачеха за гребен. След като си направиха реверансите, двете тръгнаха с Аная и другите две, на леко разстояние от Егвийн. Замърмориха си тихо за дреболии, които Егвийн неволно чу — за времето или как можело да им се наложи да почакат. Точно тук не биваше да създават впечатление, че са много свързани с нея.
Беонин тичаше към павилиона — учестеният й дъх излизаше на бяла мъгла, — после изведнъж се закова на място и зяпна Егвийн, преди да се присъедини към останалите. Напрежението около синьо-сивите й очи беше по-явно от всякога. Навярно си мислеше, че това може да повлияе на преговорите. Но тя знаеше, че разговорите щяха да са само преструвка, колкото да се спечели време. Егвийн сдържа дъха си и приложи няколко упражнения на новачки, ала това не помогна на главата й. Никога не помагаше.
Шериам не се мяркаше между шатрите и в двете посоки, но на пасажа пред павилиона не бяха съвсем сами. Акарин и другите пет Сестри, които бяха заминали с нея, по една от всяка Аджа, чакаха от другата страна на входа. Повечето от тях се поклониха на Егвийн малко разсеяно, но останаха настрана. Навярно бяха предупредени да не казват нищо на никого, преди да им се даде думата на Съвета. Егвийн, разбира се, можеше да настои да си представят доклада веднага. Пред Амирлин те можеха дори да го направят. От друга страна, отношенията на Амирлин с Аджите винаги бяха деликатни и това често пъти включваше и Аджата, от която е издигната тя. Почти толкова деликатни, колкото и със Съвета. Затова тя се усмихна насила и кимна грациозно. Макар и да стисна зъби зад тази усмивка, така поне задържа устата си затворена.