Не всички Сестри като че ли забелязваха присъствието й. Акарин, слаба жена в проста кафява вълнена рокля и наметало с удивително изкусно зелено везмо, се взираше в празното и от време на време кимаше сякаш на себе си. Явно си упражняваше наум какво ще говори. Акарин не беше много могъща в Силата, само с малко повече от Сюан, ако имаше и толкова, но от шестте само една, Терва, слаба жена в поли на жълти ивици и наметало с жълти пешове, стоеше високо колкото нея. Това само по себе си отчайващо показваше колко наплашени бяха Сестрите от странния маяк на сайдар. Най-мощните трябваше първи да излязат напред, за да поемат задачата, дадена на тези, но освен самата Акарин никоя не бе проявила никакво усърдие. Спътничките й все още изглеждаха твърде унили. Шана обикновено проявяваше дълбока сдържаност въпреки очите си, които й придаваха вид на постоянно стъписана от нещо, но сега те сякаш всеки миг щяха да капнат от главата й от тревога. Тя надникна през входа на Съвета, затворен от тежките платнища, и ръцете й заиграха по наметалото й, сякаш не можеше да ги задържи спокойно, Рейко, едра Синя от Арафел, беше забила поглед в земята, но сребърните звънчета в дългата й тъмна коса леко подрънкваха, сякаш клатеше глава под качулката. Само дългокосото лице на Терва съхраняваше изражение на пълна невъзмутимост, но това само по себе си беше лош признак. Жълтата сестра по природа си беше избухлива. Какво бяха видели? Какво наистина гласяха Мория и другите две Заседателки?
Егвийн укроти нетърпението си — Съветът явно все още не заседаваше. Той се събираше, но няколко Заседателки се изнизаха покрай нея и влязоха в големия павилион, без никоя от тях да бърза. Салита се поколеба, сякаш се канеше да заговори, но после сгъна леко колене, преди да повдигне шала си с жълтите ресни и да се шмугне вътре. Квамеса изгледа Егвийн над дългия си нос, докато си правеше реверанса, и пак изгледа над дългия си нос Аная и останалите, но пък Сивата всички поглеждаше над дългия си нос. Не че беше висока, но се стараеше да изглежда. Берана, с нейното лице — самата маска на високомерие — и с големите си кафяви очи, студени като снега, се спря, колкото да поднесе хладния си реверанс на Егвийн и да се намръщи на Акарин. След дълга пауза, щом като осъзна, че Акарин дори не я забелязва, приглади извезаните си със сребро бели поли, от което нямаше нужда, намести шала си над лактите тъй, че белите му ресни да виснат по-така, и се плъзна през входа, все едно че съвсем случайно е тръгнала натам. И трите бяха от Заседателките, за които Сюан изтъкваше, че са твърде млади. Както и Малинд и Ескаралд. Но Мория беше Айез Седай от сто и трийсет години. Светлина, Сюан търсеше конспирации във всичко!
Тъкмо когато Егвийн започна да си мисли, че главата й ще се пръсне от безсилие, ако не от главоболието й, изведнъж се появи Шериам — надигнала наметалото и полите си притичваше през мръсната киша.
— Ужасно съжалявам, Майко — задъхано каза тя и привлече мъничко сайдар да се очисти от калта, с която се беше наплескала. Тя се изсипа на суха прах върху дървения пасаж, когато изтупа полите си. — Чух… че Съветът се събира, и знаех, че ще ме търсите, затова побързах да дойда. Много съжалявам. — Значи Сюан продължаваше да я търси.
— Вече си тук — каза сурово Егвийн. Шериам явно наистина беше притеснена, за да реди така извиненията си пред другите. Дори когато знаят как стоят нещата, хората са склонни да приемат човек така, както изглежда, а Пазителката не биваше да я виждат да се извинява и да кърши ръце. Тя го знаеше, разбира се. — Влизай и съобщи за мен.
Шериам си пое дъх, смъкна качулката на наметалото си, нагласи тънкия си син шарф и влезе. Гласът й ясно отекна с ритуалните фрази:
— Тя иде, тя иде…
Егвийн едва изчака да завърши с „… Пламъкът на Тар Валон, Амирлинският трон“, за да прекрачи вътре и да тръгне през кръга от мангали с нажежена жарава и светилници, подредени покрай стените на павилиона. Светилниците огряваха добре затвореното пространство, а мангалите, които днес отделяха аромат на лавандула, го затопляха. Никоя на предпочиташе да „пренебрегва“ студа, след като можеше да чувства истинска топлина.
Подредбата на павилиона следваше древни правила, съвсем леко променени поради това, че все пак се събираха не в огромната кръгла зала на Бялата кула. В дъното беше поставена най-обикновена, макар и лакирана пейка, върху дървена платформа, постлана с платнище със седемцветните ивици на Аджите. Това, както и шарфът на раменете на Егвийн, бяха единствените неща в лагера, където Червената Аджа все още имаше някакво представителство. Някои Сини бяха поискали цветът да бъде отстранен, след като Елайда явно се беше разпоредила истинският трон, наречен Амирлинския трон, да се пребоядиса, а шарфът й да бъде изтъкан без синьото, но Егвийн се беше запънала. След като трябваше да бъде на всички Аджи и на нито една, то тогава щеше да бъде на всички Аджи. По застланите ярки килими, служещи за под, от входа ветрилообразно се разгръщаха редици пейки, на групи по три, поставени върху ниски подиуми, застлани с платнища с цветовете на отделните Аджи. Е, на шест Аджи. По традиция двете най-стари Заседателки имаха право на места най-близо до Амирлинския трон за своите Аджи, тъй че Жълтите и Сините държаха въпросните места. По-нататък беше въпрос коя ще дойде по-напред и къде ще пожелае да седне, като първата пристигнала винаги избираше мястото на своята Аджа.