Присъстваха едва девет Заседателки, твърде малко, за да може Съветът да започне събранието си според закона, но Егвийн тутакси забеляза странното разположение. Не беше изненадващо, че Романда вече е тук, с една празна пейка между нея и Салита, а Лелейн и Мория бяха заели крайните скамейки на Сините. Романда, с косата й, стегната на сив кок на тила, беше най-старата Заседателка и при събиранията на Съвета почти винаги първа заемаше мястото си. Лелейн, втората по възраст въпреки лъскавата си тъмна коса, изглежда, все не успяваше да я изпревари дори и в нещо толкова дребно. Мъжете, които бяха размествали подиумите — местеха ги до стените до следващото събиране на Съвета, трябваше вече да са напуснали през задния изход, защото Квамеса, вече седнала на пейката си, беше единствената налична от Сивите, а Берана, която тъкмо се качваше на подиума на своите — единствената Бяла. Но Малинд, кръглоликата кандорка с очи на орлица и единствената Зелена, очевидно беше влязла преди тях, но странно, избрала бе да разположи Зелените близо до входа на павилиона. Обикновено се смяташе, че колкото си по-близо до Амирлинския трон, толкова по-добре. А точно срещу нея Ескаралд стоеше пред сандъците, покрити с кафяво, и тихо се караше с Такима. Ниска почти колкото Нисао, Такима беше кротка женица с птича фигура, но когато пискаше, можеше да се заинати и опряла юмруци на кръста си, сега приличаше на врабец с настръхнала перушина. Ако се съдеше по гневните погледи, които мяташе към Берана, явно я беше ядосало разполагането. За това заседание, разбира се, бе невъзможно да се промени каквото и да било, но тъй или иначе Ескаралд бе надвиснала над Такима, сякаш очакваше, че ще се наложи да се бие за избора си. Егвийн се удивляваше как успява да направи това Ескаралд… Да надвисва де. Беше почти с половин педя по-ниска дори от Нисао. Сигурно беше само от чистата сила на волята й. Ескаралд никога не отстъпваше, когато сметнеше, че правата е тя. А винаги смяташе, че правата е тя. Ако Малинд наистина искаше незабавен щурм на Тар Валон и ако Малинд наистина искаше оттегляне, то какво ли искаше Ескаралд?
Въпреки приказките на Сюан, че Заседателките държат да бъдат предупредени, влизането на Егвийн не предизвика голямо вълнение. По каквато и причина и да бяха свикали Малинд и останалите Съвета да изслуша доклада на Акарин, не бяха сметнали темата за толкова деликатна, че да се разглежда на закрито, така че зад пейките на всяка Аджа стояха групички от по четири-пет Сестри и те удостоиха с реверанси Егвийн, докато тя крачеше към мястото си. Заседателките, от своя страна, само я проследяваха с поглед или кимваха леко. Лелейн я изгледа хладно и продължи да се мръщи леко към Мория, съвсем обикновена на вид женица в проста рокля от синя вълна. Всъщност толкова обикновена, че от пръв поглед трудно ще забележиш безвременното й лице. Тя седеше зяпнала право напред, погълната от собствените си мисли. Романда бе една от онези, които леко килваха главите си. В Съвета Амирлинският трон продължаваше да си бъде Амирлински трон, но някак по-малко, отколкото отвън. В Съвета Заседателките чувстваха силата си. В известен смисъл за Амирлин можеше да се каже, че е първа между равните, поне в Съвета. Е, може би малко повечко от това, но не много. Сюан твърдеше, че от провалилите се Амирлин половината вярвали, че Заседателките са напълно равни с тях, а другата половина — че разликата е по-голяма, отколкото е в действителност. Беше все едно да тичаш по много тясна стена с озъбени песове от двете страни. Много внимателно пазиш равновесие и гледаш повече в краката си, отколкото кучетата. Но не забравяш за кучетата.