Докато се качваше на подиума, Егвийн откопча наметалото си и го сгъна грижливо на пейката преди да седне. Пейките бяха корави и някои Заседателки си носеха възглавнички, когато сметнеха, че заседанието ще продължи дълго. Егвийн предпочиташе да не носи. Забраната на речи рядко възпираше поне една-две жени да изложат аргументите си надълго и широко, а коравата седалка можеше да помогне да останеш будна през най-лошото. Шериам зае мястото, полагащо се на Пазителката, отляво на Егвийн, и вече не оставаше нищо, освен да се чака. Може би все пак трябваше да си вземе възглавничка.
Другите пейки започнаха да се запълват, макар и бавно. Аледрин и Сароя вече бяха седнали при Берана, Аледрин толкова пълна, че другите две изглеждаха мършави пред нея. Разбира се, вертикалните спирали по полите на Сароя подсилваха този ефект, докато широките бели ръкави на Аледрин и снежнобялата ивица през роклята й постигаха точно обратното. Всяка от тях явно се опитваше да разбере дали другите знаят какво става, ако се съдеше по начина, по който клатеха глави и мятаха резки погледи към Сините, Кафявите и Зелените. Вирилин, червенокосата жена с външност на щъркел и по-висока от повечето мъже, също беше заела място до Квамеса. Вирилин наместваше и пренаместваше нервно шала си и въртеше очи от Мория към Ескаралд и към Малинд, а после — обратно. Магла, плътно загърнала широките си рамене с шала с жълтите ресни, и Файсел, доманката със скулестото лице и в коприни, извезани с дебело зелено везмо, тъкмо влизаха в павилиона, и всяка от двете се правеше, че изобщо не забелязва другата, въпреки че полите им се отъркаха. Магла беше твърдо в лагера на Романда, докато Файсел — в този на Лелейн, и двете групи не се смесваха. Други Сестри също се точеха една по една, Нисао и Миреле сред още пет-шест, които се шмугнаха след Магла и Файсел. Морврин вече се беше настанила при Кафявите зад Такима и Ескаралд, а Беонин стоеше в края на Сивите зад Вирилин и Квамеса. При тази скорост половината Айез Седай в лагера скоро щяха да запълнят павилиона.
Докато Магла все още вървеше по килимите към местата на Жълтите, Романда стана.
— Вече сме повече от единайсет, така че можем за започваме. — Гласът й беше удивително тънък. Човек можеше да си помисли, че има красив глас за пеене, стига да си в състояние да си представиш Романда да пее. Лицето й винаги изглеждаше стегнато като за гълчене или най-малкото — неодобрително. — Не мисля, че се налага това заседание да е официално — добави тя, когато Квамеса стана от мястото си. — Не съм сигурна, че изобщо трябваше да го правим, но щом трябва, да почваме и да се свършва. Някои от нас си имат по-важна работа. Сигурна съм, че и вас ви чакат по-важни дела, Майко.
Последното беше изречено с дълбок поклон и с тон може би на косъмче прекалено почтителен. Но не чак толкова отвъд чертата, та да се нарече сарказъм, разбира се. Твърде интелигентна беше, за да се излага на риск; глупачки рядко печелеха стола на Заседателка или го удържаха дълго, а Романда бе държала място в Съвета почти осемдесет години. Това бе вторият й път като Заседателка. Егвийн леко кимна и я изгледа хладно. Благодарност, че са я зачели, и знак, че е забелязала тона. Много внимателен баланс.
Квамеса остана да се озърта зяпнала, несигурна дали се налага да изрече фразите, изговаряни винаги от най-младата присъстваща Заседателка, с които се откриваше официалното събрание на Съвета. Мястото на Романда й осигуряваше значително влияние и донякъде власт, но в това отношение други можеха да я стъпчат. Много от Заседателките се намръщиха, но никой не проговори.
Лирел влезе в павилиона и се плъзна към пейките на Сините. Висока за кайриенка, което я правеше жена със среден ръст в сравнение с повечето останали, тя беше елегантна в коприната на сини ивици, извезана на корсажа с червено и златно, а движенията й бяха плавни. Някои твърдяха, че е била танцьорка, преди да дойде в Кулата като новачка. За разлика от нея, Самалин, Зелената с лисичето лице, която влезе веднага след Лирел, като че ли крачеше по мъжки, въпреки че мурандийката можеше да се нарече всичко друго, но не и тромава. И двете, изглежда, се изненадаха като видяха, че Квамеса е станала, и побързаха към съответните пейки. Тъй или иначе, Вирилин взе да дърпа Квамеса за ръкава, докато арафелката най-сетне не си седна. Лицето й бе маска на хладно спокойствие, но въпреки това излъчваше незадоволство. Много държеше тя на церемонията.
— Може би все пак има причина за официално заседание. — Гласът на Лелейн изглеждаше нисък след този на Романда. Тя бавно занамества шала си, сякаш разполагаше с всичкото време на света, след което стана грациозно, съвсем преднамерено без да поглежда към Егвийн. Макар да беше красива жена, Лелейн все пак бе самото въплъщение на достойнството. — Изглежда, че на разговорите с Елайда е отворен път — хладно каза тя. — Разбирам, че според Закона за войната не е задължително това да се обсъжда с нас, но също така съм убедена, че трябва да го обсъдим, особено след като толкова много от нас са застрашени от възможността да бъдат усмирени, ако Елайда запази властта си.