Тази дума, „усмирени“, вече не предизвикваше онзи мраз, както преди Сюан и Леане да бъдат Изцерени от усмиряването, но между наблюдаващите отзад заседанието Айез Седай се надигна глухо мърморене. Изглежда, слуховете за преговори не се бяха разпространили толкова бързо, колкото очакваше Егвийн. Не можеше да прецени дали Сестрите са възбудени или отчаяни, но очевидно бяха изненадани. В това число и няколко Заседателки. Джаня, която беше влязла, докато Леане говореше, се закова на място, така че групичката Сестри, влезли веднага след нея, едва не я събориха. Тя зяпна най-напред към Синята, а после — по-продължително и твърдо — към самата Егвийн. Романда явно също не беше го чула още, ако се съдеше по това как се стегнаха устните й, а израженията на младите Заседателки варираха между леденото спокойствие на Берана, през изумлението на Самалин до открития уплах на Салита. Между другото и Шериам леко се олюля за миг и Егвийн можеше само да се надява, че няма да повърне пред целия Съвет.
По-интересни обаче бяха реакциите на онези, за които Делана бе донесла, че говорят за преговори. Вирилин седеше много кротко и като че ли едва стаяваше усмивчицата си, докато оглеждаше гънките на полите си, но Магла облизваше устни колебливо и хвърляше погледи към Романда с крайчеца на окото си. Сароя беше притворила очи и устата й мърдаше, сякаш редеше молитва. Файсел и Такима изгледаха Егвийн почти еднакво намръщени. После всяка от тях забеляза другата и се сепна, бързо възвръщайки толкова царствена невъзмутимост, че сякаш се подиграваха една на друга. Много странно. Беонин със сигурност трябваше вече да ги е уведомила какво е казала Егвийн. Не беше възможно да си мислят, че наистина могат да договорят мир. Всяка жена в този Съвет рискуваше да бъде усмирена и екзекутирана само затова, че е била тук. И да бе имало някакъв друг изход освен свалянето на Елайда, той се беше запушил още преди месеци, когато бе избран този Съвет. От това връщане нямаше.
Лелейн изглеждаше доволна — доволна като котка, излочила млякото — но още преди да си е седнала на мястото, рипна Мория. Това привлече погледите на всички и предизвика доста мърморене. Никой нямаше да нарече Мория особено изящна, но иллианката все пак не беше жена, която рипа.
— Това трябва да се обсъди — заяви тя, — но по-късно. Тоя Съвет се свика от три Заседателки, задали един и същи въпрос. И значи първо трябва да се постави въпросът. Какво са намерили Акарин и групата й? Моля те да бъдат допуснати и да докладват пред Съвета.
Лелейн се намръщи на приятелката си Синя, а тя в мръщенето беше от най-добрите — очите й бяха остри като шила, — но законът на Кулата си беше съвсем изричен по този въпрос поне, и съвсем известен на всички. В много други отношения не беше нито едното, нито другото. Шериам помоли Аледрин, най-младата след Квамеса, да отиде и доведе пред Съвета Акарин и останалите. Егвийн реши, че ще трябва добре да поговори на огненокосата жена, след като заседанието свърши. Ако Шериам продължеше да се държи така, щеше да стане съвсем безполезна Пазителка.
Делана се втурна в павилиона сред група Сестри — последната пристигаща Заседателка — и вече беше на пейката си, намятайки шала си над лактите, когато пълната Бяла заседателка се върна с шестте Сестри и ги отведе пред Егвийн. Явно бяха оставили наметалата си отвън. Делана ги изгледа леко начумерено. Беше задъхана, все едно че беше тичала дотук.
Аледрин явно смяташе, че макар заседанието да не е официално, тя поне е длъжна да продължи с подобаващата официалност.
— Призовани сте пред Съвета на Кулата, за да разкажете какво сте видели — обяви тя със силния си тарабонски акцент. Съчетанието между златиста коса и кафяви очи не беше необичайно в Тарабон, макар тя да носеше дългата си до раменете коса прибрана в дантелена шапчица, вместо на плитки с мъниста. — Възлагам ви да кажете тези неща без извъртане и без премълчаване, и да отговорите на всички въпроси съвсем изчерпателно, без нищо да пропускате. Сега заявете, че ще го сторите, в името на Светлината и на вашата надежда за прерождение и спасение, или ще понесете последствията. — Древните Сестри, които бяха включили това в церемонията на Съвета, си бяха давали сметка колко много пролуки оставят Трите клетви. Малко премълчано тук, леко двусмислие там и целият смисъл на това, което казваш, може да се обърна с главата надолу, въпреки че през цялото време си говорила истината.