Акарин изрече уверението високо и някак нетърпеливо, а другите пет — с различни нива на тържественост и самоувереност. Много от Сестрите бяха прекарали целия си живот, без да са викани да свидетелстват пред Съвета. Аледрин изчака, докато всяка поотделно повтори всяка дума, преди да тръгне с бойна стъпка на пейката си.
— Разкажи ни какво видяхте, Акарин — рече Мория веднага щом Бялата Заседателка се обърна.
Аледрин видимо се вцепени. Когато седна, лицето й беше съвсем безизразно, но на бузите й бяха избили петънца. Мория можеше да почака. Явно беше много обезпокоена.
По традиция — имаше много повече традиции и обичаи, отколкото закони, а Светлината знаеше, че едва ли някоя знае точно колко са законите, често пъти противоречащи си пластове от закони, трупани през столетията, но традицията и обичаят властваха над Айез Седай точно толкова, колкото законът над Кулата, ако не и повече — та по традиция, Акарин се обърна в своя отговор към Амирлинския трон.
— Това, което видяхме, Майко, беше една дупка с общо взето кръгла форма в земята — заговори тя, като кимаше за тежест почти на всяка дума. Подбираше думите много грижливо, сякаш искаше да са ясни на всички. — Може първоначално да е била идеален кръг, оформена като полукълбо, но на някои места страните да са се свлекли. Дупката е с диаметър близо три мили и дълбока може би около миля и половина. — Някои ахнаха и Акарин се намръщи, сякаш бяха поискали да я прекъснат. Но продължи без пауза: — За дълбочината не можем да сме напълно сигурни. Дъното е покрито с вода и лед. Убедени сме, че може да се превърне в езеро един ден. Така или иначе, успяхме да установим точното местонахождение без особени трудности, и сме готови да заявим, че дупката се намира там, където някога беше градът Шадар Логот. — Тя замълча и дълго време единственият звук, който се чуваше, беше шумоленето на неспокойно помръдващите по местата си Айез Седай.
На Егвийн също й се искаше да се поразмърда. Светлина, дупка с такива размери покриваше половината Тар Валон!
— Имаш ли някаква представа как тази… дупка… се е създала, Акарин? — най-сетне попита тя. Почувства се горда от това колко спокоен остана гласът й. Шериам направо трепереше! Егвийн се надяваше, че никоя друга не го е забелязала. Действията на Пазителката винаги се отразяваха на Амирлин. Ако Пазителката проявеше страх, много от Сестрите щяха да си помислят, че Егвийн също се страхува. А в това тя съвсем не държеше да я заподозрат.
— Всяка от нас беше избрана, защото притежаваме известна способност да улавяме утайките, Майко. По-добре от повечето всъщност. — Значи все пак не бяха избрани просто защото никоя по-силна не е проявила интерес. Добър урок. Това, което правеха Айез Седай, рядко се оказваше толкова просто, колкото изглеждаше на повърхността. Колко жалко, че все й се налагаше да преповтаря уроците, които уж трябваше вече да си е научила. — В това нещо Нисаин е най-добрата от нас — продължи Акарин. — С ваше позволение, Майко, ще оставя на нея да отговори.
Нисаин приглади нервно тъмните си вълнени поли и се окашля. Беше длъгнеста Сива с волева брадичка и смайващо сини очи и за нея се знаеше, че има добри познания по закон и договори, но очевидно се чувстваше притеснена да говори пред Съвета. Загледа в упор Егвийн като жена, която никак не държи да види всички Заседателки събрани на едно място.
— Предвид използваното там количество сайдар, Майко, не беше никаква изненада да заварим утайките дебели почти колкото снега. Дори след толкова дълго трябваше да добия някаква представа какво точно е изтъкано, ако изобщо е било нещо, което познавам, но нямам такава. Можах само да проследя сплита, Майко, но нищо не разбрах. Нищо. Всъщност изглеждаше нещо съвсем чуждо, сигурно изобщо не е бил… — Отново се окашля и преглътна. Лицето й стана малко по-бледо. — Сигурно изобщо не е бил изтъкан от жена. Помислихме, че може да са били Отстъпниците, разбира се, затова направих проба за резонанс. Всички я направихме. — Тя леко се извърна да посочи спътничките си и отново се обърна към Егвийн. Определено предпочиташе да гледа нея вместо Заседателките, всички наведени напрегнато напред. — Не мога да кажа какво е направено, освен че е изровена тази дупка, нито как е направено, но определено е бил използван и сайдин. Резонансът беше толкова силен, че можехме едва ли не да го помиришем. И използваният сайдин беше повече от сайдар, много повече, като Драконовата планина до някое малко хълмче. И това е всичко, което мога да кажа, Майко. — В павилиона изпърха звукът от дъха на всички Сестри, затаен до този момент. Издиханието на Шериам като че ли беше най-силно, но може би защото тя беше най-близо.