Егвийн запази насила лицето си гладко. Отстъпниците и сплит, който можеше да унищожи половината Тар Валон. Ако Малинд наистина предложеше бягство, можеше ли тя да се опита да принуди Сестрите да останат срещу това? Можеше ли да изостави Тар Валон и Кулата, и Светлината знаеше само живота на колко десетки хиляди хора?
— Някоя има ли въпроси? — запита тя.
— Аз имам — заяви сухо Романда. Нейното спокойствие не се беше пропукало и на косъм. — Но не към тези Сестри. Ако няма повече въпроси към тях, сигурна съм, че ще предпочетат да се оттеглят, вместо да ги зяпа целият Съвет.
Не беше съвсем уместно тя да предложи това, но не беше и съвсем неуместно, затова Егвийн го подмина. Както се оказа, повече въпроси към Акарин и спътничките й нямаше и Романда им поднесе изненадващо топли благодарности за положените усилия. И отново — не съвсем уместно за нея.
— Към кого е въпросът ти? — попита Егвийн, докато Акарин и останалите пет се пръскаха между нарастващата тълпа от Сестри, трупащи се около светилниците и мангалите. Горяха от нетърпение, както каза Романда, да се махнат от очите на Съвета, но и те искаха да чуят какво ще произтече от работата им. За Егвийн бе трудно да затаи остротата в тона си. Романда се престори, че не го е забелязала. Или наистина не го забеляза.
— Към Мория — отговори тя. — От самото начало подозирахме Отстъпниците. Знаехме, че това, което става, предполага огромна мощ. Единственото, което научихме сега, е, че Шадар Логот го няма, и единственото, което мога да кажа, е, че светът ще е по-добър без тази клоака Шадар Логот. — Тя прикова Синята с начумерения си поглед, пред който немалко Айез Седай щяха да заскимтят като новачки. — Въпросът ми е следният. Нещо променило ли се е за нас?
— Би трябвало — отвърна Мория, като срещна с невъзмутимост погледа й. Можеше и да не е била в Съвета толкова дълго, колкото Романда, но Заседателките поне на думи бяха равни помежду си. — Отдавна се подготвяме в случай, че Отстъпниците тръгнат срещу нас. Всяка Сестра знае как да оформи кръг, ако е способна, или да се включи към такъв, докато всеки кръг стигне до тринайсет. Всяка трябва да бъде включена в това, дори новачките, дори най-новите. — Лелейн я погледна рязко отдолу, но колкото и да й се искаше да я сгълчи, все пак бяха от една Аджа. Трябваше външно поне да показват, че са на един фронт. Но от усилието да замълчи устните на Лелейн се свиха.
Романда нямаше подобни задръжки.
— Трябва ли да обясняваш това, което всички тук вече знаят? Нали тъкмо ние се погрижихме за това? Нима си забравила? — Този път гласът й беше режещ. Откритото показване на яд беше забранено в Съвета, но не и предизвикването му.
Но дори да усети ужилването й, Мория с нищо не го показа, само намести невъзмутимо шала си.
— Трябва да обясня от самото начало, защото не го обмислихме в достатъчна дълбочина. Малинд, нашите кръгове могат ли да се противопоставят на това, което описаха Акарин и Нисаин?
Въпреки свирепия й поглед, пълните устни на Малинд изглеждаха винаги готови да се усмихнат, но когато се изправи, тя беше много сериозна и изгледа поред всяка от Заседателките, сякаш искаше да им набие в главите това, което щеше да каже.
— Не могат. Дори да преподредим нещата така, че най-силните Сестри винаги да са в един и същи кръг — а това означава, че трябва да живеят, да се хранят и да спят заедно в случай, че се наложи да се свържат мигом — дори тогава ще сме като мишка пред котка. Достатъчно много мишки могат да надвият една изгладняла котка, но не и преди много мишки да загинат. Но ако загинат достатъчно от тези мишки, загива Кулата.
Вълна от въздишки отново се разнесе из павилиона като плах полъх на вятъра.
Егвийн съумя да запази лицето си спокойно, но едва с усилие успя да отпусне юмруците си да не стискат полата й. Какво ли щяха да предложат, атака или бягство? Светлина, как изобщо можеше да им се противопостави?
От същата Аджа или не, Лелейн не можеше повече да издържи на напрежението.
— Какво предлагаш ти, Мория? — сопна се тя. — Дори да обединим отново Кулата още днес, това няма да промени фактите.
Мория леко се усмихна, сякаш другата Синя бе произнесла точно това, което тя бе очаквала някоя да каже.
— Но трябва да променим фактите. Фактът в момента е, че и най-силните ни кръгове са твърде слаби. Ние нямаме нито един ангреал, да не говорим за ша-ангреал, така че по-добре да забравим за тях. Все едно, не съм сигурна, че и в Кулата ще се намери нещо, което би могло да наклони везните. Как тогава да направим своите кръгове по-силни? Достатъчно силни, за да се опълчим на онова, което е станало при Шадар Логот и да го спрем. Ескаралд, ти какво имаш да кажеш по този въпрос?