Сепната, Егвийн се наведе напред. Наистина действаха заедно. Но с каква цел?
Не бе единствената, която си даде сметка, че трите Заседателки, които бяха призовали Съвета, бяха станали. Оставайки прави, Мория и Малинд бяха направили ясно заявление. Ескаралд се изправи като кралица, ала тънката Кафява много добре си даваше сметка за очите, плъзгайки се от нея към Малинд и Мория, за намръщените и някак твърде неподвижни лица. Намести шала си два пъти, преди да вземе думата. Заговори все едно изнасяше лекция, с тънък, но не търпящ възражения глас.
— Древната литература е съвсем ясна, въпреки че, опасявам се, е малко проучвана. За съжаление тя събира прах, вместо читатели. Писанията, събрани в най-ранните години на Кулата, ясно показват, че кръговете не са се ограничавали до тринадесет души в Легендарния век. Точният механизъм — бих казала точният баланс — е неизвестен, но не би трябвало да е трудно да се установи. За онези от вас, които не са отделили нужното време за работа в библиотеката на Кулата, начинът на увеличаване размера на кръговете предполага… — за първи път се поколеба и видимо се насили да продължи — предполага включването на мъже, които могат да преливат.
Файсел скочи.
— Какво ни предлагаш? — запита тя и моментално си седна, да не би някои да си помислят, че е станала в нейна подкрепа.
— Моля настоятелно Съветът да се опразни — заяви Магла. И тя беше иллианка като Мория, и от вълнението акцентът й стана още по-отчетлив. — Този въпрос не е за обсъждане освен на закрито заседание на Съвета. — Тя също се смъкна на пейката веднага щом свърши и остана да седи навъсена.
— Боя се, че е твърде късно за това — каза високо Мория. Налагаше се да говори високо, за да се чуе над възбуденото мърморене на Сестрите зад пейките, бръмчене като от голямо гнездо на стършели. — Каквото се каза, вече се каза и се чу от твърде много Сестри, за да може тепърва някоя да се опитва да запуши думите. — Гърдите й се занадигаха и засмъкваха от дълбокото дишане и тя извиси глас още малко. — Внасям пред Съвета предложението да влезем в споразумение с Черната кула, за да можем да вкараме мъже в нашите кръгове в случай, че се наложи. — Нищо чудно, че накрая малко се запъна. Малко Айез Седай можеха да произнесат това име без вълнение, отвращение или открита омраза. То отекна над бръмчащите гласове… и предизвика пълна тишина в продължение на цели три изтуптявания на сърцето.
— Това е безумие! — Викът на Шериам разби скованата тишина. Но Пазителката не влизаше в спорове в Съвета: тя не можеше дори да влезе в Съвета без Амирлин, Шериам цялата почервеня, може би за да посрещне неизбежния укор, може би за да се защити. Но Съветът имаше наум други неща освен нея.
Заседателките заскачаха от пейките си започнаха да викат една през друга.
— Какво безумие, та това е направо кощунство! — с цяло гърло крещеше Файсел, а в същото време Вирилин викаше:
— Как можем да се съюзим с мъже, които могат да преливат!
— Тия така наречени „ашамани“ са опетнени! — дереше се Сароя, забравила напълно за прословутата сдържаност на Бялата Аджа. Беше стиснала шала си и трепереше толкова силно, че дългите снежнобели ресни се полюшваха. — Опетнени са от допира на Тъмния!
— Дори само предлагането на такова нещо ни опълчва срещу всичко, което отстоява Бялата кула — грубо заяви Такима. — Ще бъдем презрени от всяка жена, наричаща себе си Айез Седай, от Айез Седай, които отдавна са в гробовете си!
Магла стигна дотам, че размаха юмрук, с гняв, който дори не направи усилие да прикрие.
— Само една Мраколюбка може да предложи такова нещо! Само една Мраколюбка!
Мория пребледня при това обвинение, а после почервеня, самата тя побесняла от яд.
Егвийн не знаеше на коя страна да застане. Черната кула беше творение на Ранд и може би необходимо, заради малката надежда да се спечели Последната битка… но все пак ашаманите наистина бяха мъже, способни да преливат, нещо, пред което светът трепереше от три хиляди години, а те преливаха опетнения от Сянката сайдин. Самият Ранд беше мъж, способен да прелива, ала без него Сянката щеше да спечели Тармон Гай-дон. Светлината дано й бе на помощ, че гледаше толкова хладно на всичко това, но такава бе горчивата истина. На чиято и страна да застанеше, нещата й се изплъзваха от ръцете. Ескаралд и Файсел си разменяха гръмки обиди. Открити обиди! В Съвета! Сароя бе изоставила и последните късчета хладнокръвие на Бялата Аджа и крещеше на Малинд, която не й оставаше длъжна и също й отвръщаше с крясъци. Щеше да е истинско чудо, ако можеха да се разберат какво си казват, и слава на Светлината, че не можеха. Колкото и изненадващо да беше, нито Романда, нито Лелейн си отвориха устата от самото начало. Вероятно всяка от двете се опитваше да разгадае на коя страна ще застане другата, за да може тя да се противопостави. Магла стана и закрачи към Мория с навъсено лице на жена, готова да размаха юмруци. Не думи — юмруци. Беше ги стиснала, а шалът й с извезаните лозници се смъкна на килима, без тя да забележи.