Егвийн се надигна и прегърна Извора. Освен за някои точно определени функции, преливането бе забранено в Съвета — поредният обичай, свидетелстващ за по-мрачни времена в историята на Съвета — но тя направи най-простичък сплит от Въздух и Огън.
— Пред Съвета бе внесено предложение — заяви тя и освободи сайдар. Не беше толкова трудно като някога. Не беше и лесно, о, съвсем не беше лесно, но не й толкова трудно. Остана спомен за сладостта на Силата, достатъчен, за да й помогне да устои до следващия път.
Усилени от сплита, думите прокънтяха в павилиона като небесен гръм. Айез Седай се присвиха, потръпнаха и запушиха ушите си. Настъпилата тишина изглеждаше невероятно оглушителна. Магла я зяпна слисана и се стъписа, щом осъзна, че се е озовала почти до пейките на Сините. Отпусна бързо юмруци, спря се да си вдигне шала и бързо се върна на мястото си. Шериам стоеше и плачеше открито. Чак толкова ли силно се беше получило? Невъзможно.
— Пред Съвета бе внесено предложение — повтори в тишината Егвийн. След усиления от Силата грохот гласът й прокънтя в собствените й уши. Май наистина се беше получило по-силно, отколкото мислеше. Този сплит не бе предназначен за затворено пространство, макар стените да бяха от кърпено платно. — Ще разясниш ли предложението си за съюз с Черната кула, Мория? — И си седна. Чия страна да вземе все пак? Какви трудности щеше да й донесе решението й? Можеше ли да го използва като предимство? Светлината дано й помогнеше, наистина. Това бяха първите две неща, които й дойдоха наум. Дано Шериам поне да си избършеше очите и да се стегнеше. Все пак тя беше Амирлинският трон и й трябваше Пазителка, а не ревла.
Изтекоха няколко минути, докато редът се възстанови. Заседателките заоправяха дрехите си и заоглаждаха ненужно полите си, като отбягваха да се погледнат и особено да погледнат наблюдаващите заседанието Сестри, струпани зад пейките. Лицата на някои се бяха зачервили и това нямаше нищо общо с гнева. Заседателките не си крещяха една на друга като ратаи при стрижене на овце. Още повече пред други Сестри.
— Изправени сме пред две привидно непреодолими трудности — най-сетне заговори Мория. Гласът й отново бе станал сдържан и спокоен, но и нейните бузи се бяха позачервили. — Отстъпниците са открили оръжие — открили или преоткрили; ако са го притежавали преди, със сигурност са го използвали — оръжие, на което не можем да се противопоставим. Оръжие, на което не можем да излезем с равностойно, макар че Светлината само знае защо бихме го искали, но най-вече оръжие, на което нито можем да се противопоставим, нито можем да го спрем. В същото време… ашаманите никнат като плевели. Достоверни източници определят броя им на почти колкото всички живи Айез Седай. Дори този брой да е преувеличен, не можем да си позволим да вярваме, че преувеличението е голямо. И всеки ден идват нови и нови мъже. Нашите очи и уши са твърде настоятелни, за да повярваме в нещо друго. Би трябвало да вземем тези мъже и да ги опитомим, разбира се, но ги оставихме настрана заради Преродения Дракон. Отложихме ги за по-късно. Горчивата истина е, че вече е твърде късно да ги поемем. Твърде много са. Може би вече е било късно още когато разбрахме какво вършат.
— Щом не можем да опитомим тези мъже, то тогава трябва някак да ги контролираме — продължи тя. — Едно споразумение с Черната кула — съюз би било твърде силна дума — с едно внимателно формулирано споразумение можем да предприемем първите стъпки в опазването на света от тях. И също така можем да ги включим в нашите кръгове. — Мория вдигна предупредително пръст и погледът й обходи пейките, но гласът й си остана спокоен и сдържан. И твърд. — Трябва ясно да заявим, че потоците ще се насочват от Сестра — аз не предлагам да се позволи на мъж да контролира свързания кръг! — но включим ли мъже в кръговете, ще можем да ги разширим. С благословията на Светлината навярно ще можем да разширим кръговете достатъчно, за да се противопоставим на това оръжие на Отстъпниците. Така с един камък убиваме два заека. Но тези зайци са лъвове и ако не хвърлим този камък, един от тях със сигурност ще ни убие. Съвсем е просто.