Също като Съвета и кабинета й, шатрата й беше разпъната на едно малко сечище с отделен дъсчен пасаж, като най-близките шатри отстояха на десетина разтега, за да се осигури малко уединеност на Амирлин. Така поне бе обяснено това отстояние. Шатрата не беше голяма, едва стигаше четири крачки от всяка страна, а вътре беше претъпкана с четирите сандъка с месингов обков, пълни с дрехи и струпани до стената, две малки легла и кръгла масичка, бронзов мангал, умивалник, огледало на стойка и един от малкото й истински столове в лагера. Просто изделие с много оскъдна резба, той заемаше твърде много място, но пък беше удобен и беше голям лукс, когато поискаше да седне удобно и да почете. Когато й останеше време да почете нещо за удоволствие. Второто легло беше за Халима и тя се изненада, като видя, че жената не я чака. Шатрата обаче не беше празна.
— Нищо не сте яли освен резенче хляб на закуска, Майко — каза с леко обвиняващ тон Чеса още щом Егвийн се шмугна през платнищата на входа. Простата сива рокля правеше личната й слугиня почти дебела. Седеше на трикракото столче и кърпеше чорапи на светлината на маслената лампа. Беше миловидна жена, без едно сиво косъмче в косата, ала Егвийн имаше чувството, че Чеса е при нея от цяла вечност, а не само откакто я нае в Салидар. Определено си позволяваше всичките волности на стара слугиня, в това число и правото да те гълчи. — Цял ден нищо друго не сте хапнали, доколкото можах да разбера — продължи тя и вдигна към светлината копринения чорап, за да огледа как е замрежила петата, — а вечерята ви изстина тука на масата преди цял час. Мен никой не ме пита, но да ви река, тия ваши главоболия ще да са само от това, че не се храните. Кожа и кости сте станала.
След което най-после остави чорапа в кошницата си за кърпене и се надигна да вземе наметалото на Егвийн. И да възкликне, че Егвийн е студена като лед. Според нея и това бе една от причините за главоболията й. Вярно, че Айез Седай ходели насам-натам, без да обръщат внимание ни на студ, ни на пек, но тялото само знаело дали му е студено, или не. По-добре човек да се облича топло. И да носи отдолу червени ризи. Всички знаели, че червеното най топли. Яденето също помагало. А на празен корем човек треперел. Нея не я била видяла да трепери, нали?
— Благодаря ти, Майко — каза с тънко гласче Егвийн и това предизвика тихия смях на жената. И леко стъписване. Въпреки всичките си волности Чеса беше толкова стриктна в отношенията, че пред нея дори Аледрин изглеждаше нехайна. Поне в духа, макар често да нарушаваше буквата. — Тази нощ нямам главоболие, благодарение на онзи твой чай. — Може пък от чая да беше. Колкото и гаден да му беше вкусът, не беше по-лош от това да седиш половин ден и да слушаш препирните на Съвета. — А и не съм много гладна, наистина. Една кифла ще ми стигне.
Не беше толкова просто, разбира се. Отношенията между господарка и слугиня никога не са прости. Живеете ката закачени една за друга и тя вижда най-лошото у тебе, знае всичките ти слабости и недостатъци. Няма такова нещо като уединение от слугинята. Чеса мърмореше и сумтеше през цялото време, докато й помагаше да се съблече, и накрая, увита в роба — от червена коприна, как иначе, обшита с пенеста мурандийска дантела и извезана на летни цветчета; подарък от Аная — Егвийн я остави да махне ленената кърпа, покриваща подноса на кръглата масичка.
Лещата се бе превърнала в желирана маса в купата, но малко преливане я оправи и още с първата лъжица Егвийн откри, че всъщност има апетит. Изяде всичко до последната хапка, плюс парчето сирене със сини жилки и малко спаружените маслини, и двете хрупкави кафяви кифли. Тъй като не искаше да заспи веднага, изпи само една чаша от виното с билки, което също се наложи да подгрее и заради това стана малко горчиво, но лицето на Чеса светна одобрително. Егвийн погледна опразнените блюда, само с костилките от маслините и няколко трохи, и разбра защо е толкова доволна.
След като си легна в тесния креват, завита до брадичката с две меки вълнени одеяла и пухения юрган. Чеса вдигна подноса да го изнесе, но на входа спря.
— Искате ли да се върна, Майко? Ако пак ви заболи глава… То оная жена ще да си е намерила компания, иначе щеше да е тук вече. — В думата „жена“ бе вложено неприкрито презрение. — Бих могла да ви сваря още чай. Взех го от един амбулант, вика, че еша му няма за главоболия. И за болни стави, че и за болки в корема също тъй.