— Ти наистина ли мислиш, че е фръцла. Чеса? — измърмори Егвийн. Вече се беше стоплила под завивките и я караше на сън. Искаше да заспи, но не на мига. За болни глави и за стави, и за кореми? Нинив щеше да се задави от смях, ако чуеше това. Може би тъкмо дърдоренето на Заседателките беше прогонило болките, в края на краищата. — Халима флиртува, предполагам, но не смятам, че стига по-далече.
За миг Чеса се смълча, присвила устни.
— Тя ме безпокои, Майко — отрони накрая слугинята. — В тая Халима има нещо, което не е наред. Чувствам го всеки път, когато е тук. Все едно, че някой се промъква зад мен, или като да разбереш, че някой мъж те гледа, докато се къпеш, или… — Засмя се, ала смехът й беше някак тревожен. — Не знам как да го опиша, но нещо не е наред.
Егвийн въздъхна и се мушна още по-дълбоко под завивките.
— Лека нощ. Чеса. — Преля мъничко, за да угаси лампата, и шатрата потъна в катранено черен мрак. — Иди се наспи тази нощ в твоето си легло. — Халима можеше да се ядоса, ако дойде и намери друга в леглото си. Тази жена наистина ли беше счупила ръката на мъж?
Сънища искаше тази нощ, спокойни сънища — най-малкото сънища, които може да си спомни; малко от сънищата й можеха да се нарекат спокойни — но първо трябваше да влезе в друг вид сън, а за това отдавна вече не й беше трудно да заспива. Нито й трябваше някой от тер-ангреалите, които Съветът пазеше толкова зорко. Изпадането в лек транс беше много лесно, особено когато си уморена и…
… безтелесна, тя се понесе в безкрайния мрак, обкръжена от безкрайно море от светлини, невъобразим вихър от малки като главички на топлийки светлинки, които блестяха по-ярко от звездите в най-чистата нощ, по-многобройни от звездите. Това бяха сънищата на всички хора на света, на хора от всички светове, които съществуваха или можеха да съществуват, светове толкова странни, че тя да си ги въобрази дори не можеше, и всички те видими тук, в малкия зев между Тел-айеран-риод и будността, безкрайното пространство между реалност и сънища. Някои от тези сънища тя можеше да разпознае от пръв поглед. Всички изглеждаха едни и същи, ала тя ги познаваше толкова сигурно, колкото лицата на Сестрите. Някои отбягваше. Сънищата на Ранд винаги бяха заслонени и тя се боеше, че той може да разбере, ако се опита да надникне в тях. Преградата бездруго щеше да й попречи да види каквото и да било. Колко жалко, че не можеше по сънищата да разбере къде се намират сънуващите ги; две светли точици тук можеха да са една до друга, а сънуващите — на хиляда мили отстояние. Сънищата на Гавин я привлякоха и тя избяга. Неговите сънища криеха свои опасности, не на последно място защото на част от нея много й се искаше да потъне в тях. Сънищата на Нинив я накараха да се поспре и събудиха желанието й да внуши на глупавата жена страха от Светлината, но досега Нинив успяваше някак да не й обръща внимание, а Егвийн нямаше да падне чак дотам, че да я дърпа в Тел-айеран-риод против волята й. Това го вършеха само Отстъпниците. Но беше изкушение все пак.
Придвижвайки се, без да се движи, тя затърси един точно определен сънуващ. Един или двама поне; и единият, и другият щеше да свърши работа. Светлините сякаш се завъртяха около нея, профучаваха толкова бързо, че се сляха в тънки нишки, докато тя се извръщаше неподвижно в това звездно небе. Надяваше се, че поне едната от тези, които търси, вече е заспала. Светлината знаеше, достатъчно късно беше и за двете. Смътно усещайки тялото си в будния свят, тя леко се прозя и присви крака под завивките.
Тогава видя светлата точица, която търсеше, и тя се изду пред погледа й, сякаш се втурна срещу нея, от звезда в небето, през пълна луна, до светеща стена, която изпълни полезрението й и запулсира като дишащо същество. Не я докосна, разбира се; това можеше да доведе до всевъзможни усложнения дори за тази сънуваща. Освен това щеше да е смущаващо да се плъзне ненадейно в нечий сън. Посегна само с волята си през тънкото като косъм пространство, останало между нея и съня, и проговори предпазливо, за да не я чуят като вик. Тяло нямаше, нито уста, но проговори.
ЕЛЕЙН. АЗ СЪМ ЕГВИЙН. ЩЕ СЕ СРЕЩНЕМ НА ОБИЧАЙНОТО МЯСТО. Не смяташе, че някой би могъл да подслуша, не и без тя да знае, но нямаше смисъл и да поема ненужни рискове.
Главата на топлийката примигна и угасна. Елейн се беше събудила. Но щеше да си го спомни и да разбере, че гласът не е бил просто част от съня й.
Егвийн се отмести… встрани. Или по-скоро можеше да се уподоби на довършване на стъпка, в която си се спряла с вдигнат крак. Придвижи се и…