Егвийн изсумтя. Бебета ли? Значи щяха да са поне две. Странно, Авиенда приемаше съвсем спокойно това, че Елейн е бременна, макар Егвийн да беше убедена, че тя също обича Ранд. Чудни бяха айилските нрави, меко казано. Егвийн обаче нямаше да си го помисли за Елейн! И Ранд! Всъщност никой не беше казал, че той е бащата, а пък тя трудно можеше да запита за нещо такова, но можеше да брои и много се съмняваше, че Елейн би легнала с друг мъж. Осъзна, че е облечена в дебела вълна, тъмна и тежка, и с шал, много по-дебел от този на Авиенда. Доброто облекло на Две реки. Дрехи, каквито една жена би носила, за да седи с Женския кръг. Да речем, когато някоя глупава жена е допуснала да зачене дете и с нищо не показва, че мисли да се венчава. Дълбоко, отпускащо вдишване и тя се върне отново в извезаната си със зелено рокля. Останалата част на света не беше като Две реки. Светлина, знаеше поне това. Не че й харесваше, но трябваше да го понесе.
— Щом тя и … бебетата… са добре. — Светлина, колко ли са? Повече от две щяха да създадат затруднения. Не; нямаше да пита. Елейн със сигурност разполагаше с най-добрата акушерка в Кемлин. По-добре бързо да смени темата. — Имате ли вести от Ранд? Или от Нинив? Имам да й кажа няколко думи.
— Нямаме нито от него, нито от нея — отвърна Авиенда и намести шала си грижливо досущ като Айез Седай; отбягваше да я погледне в очите. Не беше ли и тонът й също предпазлив?
Егвийн изцъка с език, ядосана на себе си. Наистина започваше да вижда заговори навсякъде и подозрения във всичко. Ранд беше започнал да се крие, и толкова. Нинив беше Айез Седай, свободна да прави каквото пожелае. Дори когато Амирлин заповядаше, Айез Седай често намираха начин да направят точно това, което те искат. Но Амирлин все пак щеше да постави Нинив ал-Мийра на мястото й, стига да й паднеше в ръцете. Колкото до Ранд…
— Боя се, че към вас идва беда.
На масата се появи красив сребърен чайник, върху сребърен поднос и с две фини зелени порцеланови чашки. От гърлото излизаше струйка пара. Можеше да направи така, че чаят вече да е в чашките, но наливането приличаше донякъде на предлагане на чай на някого, въпреки че ефимерният чай не беше нещо по-истинско от самия сън. Човек можеше да умре от жажда, опитвайки се да пие от нещо, което намери в Тел-айеран-риод, още повече ако си го направила сама, но този чай имаше вкус все едно че листата са от нова кутийка и е сложила точното количество мед. Тя се настани на един от столовете, отпи от чашката си и заразказва какво се е случило в Съвета и защо.
След първите думи Авиенда задържа своята чаша на връхчетата на пръстите си, без да отпива, и загледа Егвийн, без да мига. Тъмните й поли и бялата блуза се превърнаха в кадин-сор, палто и панталони в сиво и кафяво, които щяха да се изгубят сред сенките. Дългата й коса изведнъж стана къса, прибрана под шуфа, черното було, увиснало до гърдите й. Но костената гривна неизменно си оставаше на китката й, въпреки че Девите на копието не носеха накити.
— Всичко това заради майка, който усетихме — промърмори тя сякаш на себе си, след като Егвийн свърши. — Защото мислят, че Сенкодушните имат оръжие. — Странна логика.
— Че какво друго може да е? — попита Егвийн с любопитство. — Някоя от Мъдрите да е казала нещо? — Отдавна беше престанала да вярва, че Айез Седай притежават всичкото знание: Мъдрите понякога разкриваха информация, която можеше да стъписа и най-стабилната Сестра.
Авиенда се намръщи и облеклото й отново се превърна в полата, блузата и шала, а след миг — в синята коприна с дантелата, този път и с кандорския гердан, и с костената гривна. Съновният пръстен си остана на каишката, разбира се. На раменете й се появи шал. В стаята беше студено, а тънкият слой светлосиня дантела едва ли щеше да топли.
— Мъдрите са също толкова несигурни, колкото Айез Седай. Но не толкова уплашени, според мен. Животът е сън и рано или късно всеки се събужда. Ние танцуваме копията с Листогубителя — това име за Тъмния винаги звучеше странно на Егвийн, след като идваше от лишената от всякакви дървета Пустош, — но никой не влиза в Танца сигурен, че ще оживее или ще победи. Не мисля, че Мъдрите биха допуснали какъвто и да било съюз с ашаманите. Разумно ли е? — добави тя предпазливо. — Ако съдя по думите ти, май и ти не си сигурна дали го искаш.
— Не виждам друг избор — отвърна с неохота Егвийн. — Онази дупка е широка три мили. Доколкото виждам, това е единствената ми надежда.
Авиенда погледна в чая си.
— Ами ако Сенкодушните нямат никакво оръжие?
Изведнъж Егвийн осъзна какво прави Авиенда. Тя се учеше за Мъдра и независимо от облеклото беше Мъдра. Вероятно това беше причината за появата на шала. Дощя й се да се усмихне. Приятелката й се променяше от онази често пъти буйна и пламенна Дева на копието, с която се запозна отначало. От друга страна, си спомни, че Мъдрите не винаги преследваха едни и същи цели с Айез Седай. Неща, които Сестрите ценяха скъпо, понякога нищо не означаваха за Мъдрите. Стана й тъжно, че ще трябва да мисли за Авиенда като за Мъдра, а не просто като за приятелка. Мъдра, която щеше да търси това, което е добро за айилците, а не за Бялата кула. Все пак въпросът беше добър.