— Ние рано или късно трябва да се оправим с Черната кула, Авиенда, а Мория беше права — ашаманите вече са прекалено много за всякаква мисъл да бъдат опитомени. А не бихме и помислили да ги опитомим преди Последната битка. Може би някой сън ще ми покаже друг начин, но досега не се е случило. — Никой сън досега не й беше показвал нищо полезно. Е, почти. — А това поне ни дава някакво начало на път към справянето ни с тях. Все едно, това ще стане. Стига Заседателките да се разберат по нещо повече от самия факт, че трябва да се опитаме да сключим споразумение. Така че ще трябва да го понесем. Може след време дори да се окаже, че е било за добро.
Авиенда се усмихна над чашата си. Не с насмешка; с облекчение по-скоро, по някаква причина. Гласът й обаче беше сериозен.
— Вие Айез Седай винаги мислите, че мъжете са глупави. Твърде често се оказва, че не са. Най-малкото по-често, отколкото вие мислите. Внимавай с тези ашамани. Мазрим Таим съвсем не е глупав и смятам, че е много опасен човек.
— Съветът го знае това — сухо отвърна Егвийн. Че беше опасен, беше. Но Авиенда може би с право го изтъкна. — Не знам защо изобщо го обсъждаме това. Не зависи от нас. Важното е, че рано или късно Сестрите ще решат, че Черната кула вече не е повод да се страни от Кемлин, щом бездруго ще преговаряме с тях. Другата неделя или утре при вас ще започнат да прескачат Сестри, само за да видят как е Елейн или как върви обсадата. Това, което трябва да решим сега, е как да опазим скрито каквото искаме да е скрито. Аз имам няколко предложения, но се надявам, че твоите ще са повече.
Представата за непознати Айез Седай, изникващи в Кралския дворец, развълнува Авиенда дотолкова, че докато си говореха, тя рязко започна да се мени от синята коприна през кадин-сор, до вълнената пола и блузата алгоде, и отново в същия ред, въпреки че сякаш не го забеляза. Лицето й си оставаше гладко като на Сестра. Определено нямаше какво толкова да се безпокои, че гостуващите Айез Седай ще разберат за Родственичките, за пленените сул-дам и дамане или за сделката с Морския народ, но вероятно се опасяваше от последиците за Елейн.
Мисълта за Морския народ доведе до появата не само на кадин-сор, но и на кръглия щит от бича кожа, положен на пода до стола й с три къси айилски копия до него. Егвийн помисли дали да не я попита има ли някакъв специален проблем с Ветроловките — тоест някакъв проблем извън обичайните, — ала си задържа езика. След като Авиенда не го спомена, значи ставаше дума за нещо, с което двете с Елейн смятаха да се оправят сами. Разбира се, щеше да каже нещо, ако Егвийн трябваше да го знае. А дали?
Егвийн въздъхна, остави чашата си на масата, при която тя просто изчезна, и потърка очи. Подозрителността вече наистина й беше проникнала в костите. Но без нея едва ли щеше да оцелее дълго. Все пак поне не беше длъжна винаги да действа според подозренията си, не и с приятелка.
— Уморена си — каза Авиенда, отново в бялата блуза и тъмните пола и шал, като загрижена Мъдра с пронизващи зелени очи, — Не спиш ли добре?
— Добре спя — излъга Егвийн и успя да докара усмивка, Авиенда и Елейн си имаха своите грижи, нямаше нужда да знаят и за главоболията й. — Повече не мога да се сетя — каза тя и стана. — А ти? Е, значи приключихме — продължи тя, след като Авиенда поклати глава. — Кажи на Елейн да се пази. И се грижи за нея. И за бебетата.
— Ще се грижа — отвърна Авиенда, вече в синята коприна. — Но ти трябва да се грижиш за себе си. Мисля, че се пренатоварваш. Спи добре и се събуди — добави тя нежно айилския израз за лека нощ, и се стопи.
Егвийн изгледа намръщено петното, където бе изчезнала приятелката й. Не се пренатоварваше. Само толкова, колкото трябваше. Върна се при тялото си и откри, че е заспало дълбоко.
Това не означаваше, че тя беше заспала, или не точно. Тялото й се беше унесло, дишаше бавно и дълбоко, но самата тя се пъхна в него само толкова, колкото бе нужно, за да дойдат сънищата. Можеше просто да изчака, докато се събуди, и тогава да си спомни сънищата и да ги запише в малката книжка с кожена подвързия, която си пазеше на дъното на един от сандъците с дрехи, затрупана под тънки ленени ризи, които нямаше да се извадят до пролетта. Но наблюдението на сънищата веднага пестеше време. Тя смяташе, че може да й помогне да разгадае какво означават. Поне тези, които се окажеха нещо повече от обичайните нощни фантазии.