Слисана, тя замръзна на копринения килим с ярките шарки и зяпна. Не бе възможно да е просто бунт от страна на Елайда — тази жена трябваше да е полудяла! — но какво, в името на Великия властелин, се беше случило, та да й даде такъв кураж? Какво?
Елайда плесна с ръка по масата, удар от който лакираните кутии издрънчаха.
— Когато ти кажа да застанеш в ъгъла. Дъще — рече тя с нисък, заканителен тон, — очаквам да се подчиниш. — Очите й блестяха. — Или трябва да извикам Надзорницата на новачките, за да видят с очите си тези Сестри твоето „самонаказание“?
Лицето на Алвиарин пламна, отчасти от унижение, отчасти от гняв. Да чуе пред други такива думи, и то казани в лицето й! И страх също така закипя в нея, страх, от който стомахът й се сви на топка. Само няколко думи да изречеше, и Елайда мигом щеше да бъде обвинена, че е пратила Сестри на гибел и в плен, и то не веднъж, а на два пъти. За случилото се в Кайриен вече кръжаха слухове; смътни слухове, но от ден на ден все повече се проясняваха. А разбереше ли се отгоре на това, че Елайда е изпратила петдесет Сестри, за да се опитат да надвият стотици можещи да преливат мъже, тогава дори съществуването на бунтовните Сестри в зимния им лагер в Муранди с тяхната войска нямаше да опази амирлинския шарф на раменете й, нито главата й. Не беше възможно да посмее да стори това. Освен ако… Освен ако не смяташе, че може да изобличи Алвиарин като Черна Аджа. Това можеше да й спечели малко време. Съвсем малко, разбира се, само докато не станеха известни фактите за Думайски кладенци и за Черната кула, но Елайда може би бе готова и за сламка да се хване. Не, това беше невъзможно. Не можеше да бъде възможно. Бягството определено беше невъзможно. Първо, ако Елайда наистина представеше обвинения, бягството щеше само да ги потвърди. Второ. Месаана щеше да я намери и да я убие, ако избяга. Всичко това премина мълниеносно през главата й, докато стъпваше с натежали като олово крака, за да застане в ъгъла като наказана новачка. Трябваше да има някакъв изход от това, каквото и да беше станало. Винаги се намираше изход. Слушането може би щеше да й помогне да го намери. Щеше да се помоли, ако Великия властелин се вслушваше в молитви.
Елайда я изгледа втренчено за миг, после кимна доволно. Очите й обаче продължаваха да блестят от възбуда. Повдигна капачето на една от трите лакирани кутии на масата, извади от нея малко, потъмняло от времето костено изделие с форма на костенурка и го погали с пръсти. Галенето на фигурките от тази кутия й беше навик, когато искаше да успокои нервите си.
— Е — каза тя. — Обяснявахте ми защо трябва да започна преговори.
— Не сме ви молили за разрешение, Майко — заяви рязко Суана и вирна брадичка. Доста брадичка имаше за вирване, цял ръбест камък, както и наглостта да я вирва на която си поиска. — Такова решение се взима от Съвета. У Жълтата Аджа са налице силни чувства в полза на това. — Което значеше, че тя има силни чувства. Тя беше главата на Жълтата Аджа, Първата тъкачка, нещо, което Алвиарин знаеше, тъй като Черната Аджа знаеше всички тайни на Аджите, или почти всички, а според Суана нейното мнение беше мнението на нейната Аджа.
Дезине, другата присъстваща Жълта, изгледа накриво Суана, но не каза нищо. Светлокожа и мършава като момче, Дезине имаше вид на човек, комуто всъщност никак не му се ще да е тук — хубаво, нацупено хлапе, което са го довели някъде за ухото. Заседателките често се оплакваха от извиване на ръце от страна на главите на своите Аджи, но не беше съвсем невъзможно Суана наистина да е измислила някакъв начин.
— Много от Белите също подкрепят разговорите — каза Феране и погледна намръщено петънцето от мастило на пръста си. — Напълно логично е, при сегашните обстоятелства. — Тя пък беше Първата разсъдница, глава на Бялата Аджа, но по-малко склонна от Суана да приема своите възгледи за задължителни за цялата Аджа. Малко по-малко склонна. Феране често се държеше толкова разсеяно, колкото най-тежките случаи при Кафявите — дългата й черна коса, обграждаща кръглото й лице, имаше нужда от четка, а няколко ресни на шала й, изглежда, се бяха топнали в сутрешния й чай — но беше в състояние да засече и най-малката пукнатина в логиката на нечий аргумент. Напълно бе възможно да е тук сама, защото е убедена, че няма нужда от помощта на други Бели Заседателки.