Дневната беше просторна, но без украса, като самата къща, с корнизи от резбовано дърво, боядисано в червено. Мебелите бяха боядисани ярко, но без никаква позлата, двете дълги камини бяха от прост камък, макар и добре иззидани, железните скари — направени повече за дълга употреба, отколкото за красота. Огньовете в камините бяха малки, по нейно настояване: пламъците примигваха ниски върху полуизгорелите цепеници, но и двата бяха достатъчни, за да може да си стопли ръцете, а тя повече не искаше. Ако я беше оставила, Алгарин щеше да я обкръжи с жарка топлина и да я задуши със слуги, колкото и малко да държеше. Дребен земевладелец, той съвсем не беше богат, ала плащаше дълговете си.
Нерезбованата врата към коридора изскърца и се открехна — повечето от слугите на Алгарин бяха стари почти колкото него и макар да държаха всичко изтупано и почистено, лампите пълни с масло и фитилите подрязани, пантите в имението, изглежда, не се смазваха редовно — вратата изскърца и през нея пристъпи Верин, още облечена за път в простата кафява вълна, и понесла наметалото си на ръка, още приглаждаща разрошената си, започнала да посребрява коса. На широкото лице на пълничката ниска Сестра се беше изписало раздразнение и тя клатеше глава.
— Е, Морският народ вече е в Тийр, Кацуан. До Камъка не се приближих, но чух, че Върховният лорд Асторил е престанал да се оплаква от скърцащите си стави и е жив и здрав вътре, с Дарлин. Кой би помислил, че Асторил ще се размърда, и то на страната на Дарлин? Улиците са пълни с ратници, повечето се напиват и се бият помежду си, когато не се бият с Ата-ан Миере. Вътре има толкова Морски народ, колкото всички останали взети заедно. Харайн беше стъписана. Тръгна към корабите веднага щом успя да наеме лодка, очакваше да я обявят за Надзорница на корабите и да постави всичко на място. Изглежда, няма съмнение, че Неста дин Реас е мъртва.
Кацуан остави закръглената дребна жена да се изприказва. Верин не беше чак толкова разсеяна, колкото се преструваше. Някои Кафяви наистина бяха в състояние да се спънат в краката си, без да ги забележат, но Верин бе една от онези, които се загръщаха в привидния плащ на жени не от този свят. Изглежда, си вярваше, че Кацуан приема плаща за реалност, но ако смяташе да подчертае нещо, щеше да го направи. А и това, което премълчеше, също щеше да е красноречиво. Кацуан беше по-малко сигурна в нея, отколкото й се искаше. Несигурността беше житейски факт, но тя напоследък беше несигурна в прекалено много Сестри.
За съжаление Мин сигурно бе подслушала зад вратата, а тази млада жена не бе от най-търпеливите.
— Казах на Харайн, че няма да стане така — възрази тя, нахлувайки в стаята. — Казах й, че преди това ще бъде наказана за сделката, която сключи с Ранд. Едва след това ще стане Надзорница на корабите, и не мога да кажа дали ще е десет дни по-късно или десет години. — Стройна и хубава, и висока в ботушите си с червени токове. Мин имаше плътен женски глас, но се обличаше по момчешки, в червено палто и сини панталони. Палтото беше извезано на разноцветни цветчета по реверите и ръкавите, а панталоните — на ивици от външната страна на крачолите, но все пак си бяха палто и панталони.
— Можеш да влезеш. Мин — кротко каза Кацуан. Тон, който обикновено караше хората да изправят гръб и много да внимават. Тези, които добре я познаваха, поне. На бузите на Мин избиха червени петна. — Боя се, че Надзорницата на вълните вече е научила всичко, което й предстои, от твоите видения. Но ако съдя по тази твоя припряност, може би си разчела още нечия аура и искаш да ми кажеш какво си видяла? — Странната дарба на момичето се бе оказала полезна в миналото и несъмнено щеше да е полезна и в бъдеще. Може би. Доколкото Кацуан можеше да съди, тя не лъжеше за това, което вижда в образите и аурите, които възприемаше като кръжащи около някои хора, но пък и не винаги можеше да ги изтълкува. Особено що се отнася за една определена личност, за която на Кацуан й се щеше да знае повече, отколкото за всички други.