Изчервена или не, Мин вдигна упорито брадичка. Променила се беше след Шадар Логот, или навярно бе започнала да се променя по-рано, но все едно, промяната не беше за добро.
— Ранд иска да го посетиш. Каза да помоля, за да не се вкиснеш.
Кацуан само я изгледа и остави тишината да се проточи. Да се вкисне? Определено не беше за добро.
— Кажи му, че ще дойда, когато мога — най-сетне отвърна тя. — И затвори здраво вратата след себе си, Мин. — Младата жена отвори уста, сякаш искаше да отвърне нещо, но поне намери достатъчно благоразумие да го остави неизречено. Дори направи един сносен реверанс въпреки нелепите си ботуши и здраво затвори вратата след себе си. Почти я затръшна всъщност.
Верин поклати глава и се изсмя, но смехът й съдържаше много малко веселост.
— Влюбена е в младежа, Кацуан, и е тикнала сърцето си в джоба му. Ще си строши главата, но от това няма да се откаже, каквото и да кажеш или да направиш. Мисля, че се бои, че той едва не загина заради нея, а знаеш колко постоянна може да направи това една жена.
Кацуан стисна устни. Верин знаеше за тези отношения с мъже повече от нея самата — никога не беше вярвала, че се отдава на страст с някой от Стражниците си, като някои Зелени, а други мъже бяха изключени — но Кафявата бе улучила близо до истината, без самата да го знае. Най-малкото Кацуан не мислеше, че другата Сестра знае за обвързването на Мин към момчето ал-Тор. Тя самата го знаеше само защото момичето се бе изтървало в момент на невнимание. Дори и най-здравата мида отдава месото си, след като успееш да пукнеш черупката й. Понякога отдава и някой неочакван бисер също така. Да, Мин щеше да иска да опази момчето живо, все едно дали го обичаше, или не, но повече от самата Кацуан.
Верин сложи наметалото си на високия гръб на един от столовете, отиде до близката камина и изпъна ръце, за да ги стопли на ниските пламъци. Не можеше да се каже чак, че Верин се плъзна, но все пак бе по-грациозна, отколкото можеше да се допусне за едрото й тяло. Дали не беше подвеждане? Всяка Айез Седай се криеше зад най-различни маски. Ставаше навик след време.
— Все още вярвам, че положението в Тийр може да се реши мирно — каза тя, загледана в огъня. Говореше все едно на себе си. Или искаше Кацуан да си го помисли. — Хеарне и Симаан са доста обезпокоени, боят се, че другите Върховни лордове ще се върнат от Иллиан и ще ги заклещят в града. Може да се окаже приемливо да се приеме Дарлин, предвид другите възможности. Естанда е направена от по-здраво тесто, но ако може да бъде убедена, че за нея ще е предимство, ако…
— Казах ти да не се доближаваш до тях — сурово я прекъсна Кацуан.
Дебелата жена се извърна и примига изненадано.
— Не съм се приближавала. По улиците винаги е пълно със слухове, а не знам как да събера всички парчета и да сглобя нещо близко до истината. Видях Аланна и Рафела, но се скрих зад един продавач на месеници, преди да ме видят. Сигурна съм, че не са. — Помълча, явно изчаквайки Кацуан да обясни защо й беше казала да отбягва и Сестрите.
— Сега трябва да ида при момчето, Верин — каза обаче Кацуан. Това му беше неприятното да се съгласиш да съветваш някого. Дори когато си съумяла да уговориш всички условия така, както на теб ти се ще — повечето от тях поне, — все пак рано или късно трябва да отидеш щом те повикат. Рано или късно. Но това й даваше повод да избегне любопитството на Верин. Отговорът беше прост. Опиташ ли се да решиш сама всеки проблем, накрая не решаваш нито един. За някои проблеми как точно ще се решат беше без значение в дългосрочен план. Но като не получеше отговор, Верин щеше да остане с една загадка, над която да разсъждава, малко масълце за лапичките й. Когато Кацуан не беше сигурна в някоя, държеше и тази някоя да е несигурна.
Верин си взе наметалото и излезе заедно с нея. Нима наистина смяташе да я придружи? Но извън дневната двете срещнаха Несуне, която крачеше отривисто по коридора. Тя изведнъж се спря. Не повече от шепа хора бяха успявали някога да пренебрегнат Кацуан, но Несуне се справи доста прилично — очите й почти се вкопчиха във Верин.
— Върнала си се значи, така ли? — Най-добрите от Кафявите наистина умееха да изтъкват очевидното. — Писала си статия за животните от Потопените земи, доколкото помня. — Което означаваше, че Верин е писала; Несуне помнеше всичко, което е видяла — полезна дарба, стига Кацуан да беше достатъчно сигурна как да се възползва от нея. — Лорд Алгарин ми показа кожата на някаква голяма змия, за която твърди, че е от Потопените земи, но съм убедена, че е същата като онази, дето видях във… — Верин се озърна безпомощно през рамо към Кацуан, когато по-високата жена я задърпа за ръкава, но преди да са се отдалечили и на три крачки по коридора, двете потънаха в дълбок спор за глупавата змия.