— Сигурна съм, че каквото и да решиш, ще е правилно.
Тя хвърли един последен поглед на Нинив и остави високата жена да гали с палец емайлираната игла и да гледа намръщено към двора. Лан току-що бе победил за пореден път Джаар, но младежът продължаваше да се опъва и да настоява за нов тур. Каквото и да решеше Мерайз, тя току-що беше научила нещо, което никак не й харесваше. Границите между Айез Седай и Стражниците открай време бяха ясни като връзките им; Айез Седай заповядваше, а Стражниците се подчиняваха. Но щом Мерайз, не коя да е, се двоумеше заради някаква си игла за яка — Мерайз, която държеше Стражниците си с твърда ръка — значи трябваше да се създават нови граници, поне със Стражници, които могат да преливат. Изглеждаше невероятно обвързването тепърва да ги спре; Белдеин бе доказателство за това. Хората сами по себе си изобщо не се променяха, но светът се променяше с обезпокоително постоянство. Човек трябваше просто да заживее с тази истина, или най-малкото да я преживее. От време на време, с малко късмет, можеш поне да повлияеш на посоката на промените, но дори да спреш някоя, с това само пораждаш друга.
Както се очакваше, тя не завари вратата към покоите на момченцето ал-Тор без охрана. Там, разбира се, беше Аливия, седнала на пейка от едната страна на вратата, с търпеливо сгънати в скута ръце. Светлокосата сеанчанка се беше самообявила донякъде за закрилничка на момчето. Аливия свързваше с него освобождаването си от нашийника на дамане, но тук имаше и нещо повече. Първо, Мин изпитваше неприязън към нея, и това не беше обичайната ревност. Аливия едва ли знаеше какво точно правят мъжете и жените насаме. Но между нея и момчето съществуваше някаква връзка, разкриваща се в погледи, изпълнени с решимост от нейна страна, а от негова — с надежда, колкото и да не беше за вярване. Докато Кацуан не разбереше за какво точно става въпрос, смяташе да не прави никакви опити да ги раздели. Пронизващите сини очи на Аливия изгледаха Кацуан с почтителна бдителност, но не видяха в нея враг. Аливия никак не се церемонеше с онези, които сметнеше за врагове на момчето ал-Тор.
Другата жена на пост беше на ръст колкото Аливия, макар че едва ли можеше да се намерят две по-различни жени, и не само защото очите на Елза бяха кафяви и тя притежаваше гладкото, лишено от възраст лице на Айез Седай, докато Аливия беше с тънки бръчици около очите и с бели косъмчета в косата. Елза скочи на крака още щом зърна Кацуан, изпъна се пред вратата и плътно придърпа шала си.
— Той не е сам — каза тя с мразовита нотка в гласа.
— Наистина ли смяташ да застанеш на пътя ми? — попита Кацуан също толкова хладно. Зелената андорка просто бе длъжна да се отдръпне. В Силата Елза стоеше толкова ниско, че трябваше изобщо да не се поколебае, камо ли да изчака заповедта й, но тя беше забила пети в пода и погледът й чак се нажежи.
Да се чудиш и маеш. Още пет Сестри в имението се бяха заклели във вярност пред момчето, а тези от тях, които преди това бяха верни на Елайда, до една гледаха на Кацуан, сякаш я подозираха в лоши намерения към него. С което изникваше, естествено, въпросът защо Верин не я подозираше. Но единствена Елза се опитваше да я държи далече от него. От поведението й просто миришеше на ревност, което беше безсмислено. Не беше възможно да си въобразява, че самата тя е по-пригодна за негова съветничка, а ако съществуваше и най-малкият намек, че Елза желае момчето, било като мъж или като Стражник, то Мин щеше да покаже зъбките си. В тези неща момичето имаше много изострени инстинкти. Кацуан щеше да изскърца със зъби, ако беше от жените, които скърцат със зъби.
Тъкмо когато си помисли, че ще се наложи да заповяда на Елза да се отстрани, се намеси Аливия.
— Той я извика, Елза. Ще го ядосаме, ако я задържим. На нас ще се ядоса, не на нея. Пусни я.
Елза погледна сеанчанката с крайчеца на окото си и пълните й устни се свиха презрително. Аливия стоеше много по-високо в Силата от нея — тя впрочем стоеше много по-високо и от самата Кацуан, — но беше дивачка, а и лъжкиня, от гледна точка на Елза. Тъмнокосата жена, изглежда, трудно можеше да приеме, че Аливия е била дамане, да не говорим за останалото. Все пак Елза стрелна Кацуан с очи, после хвърли поглед към вратата зад себе си и придърпа шала си. Явно не искаше момчето да се ядоса. Не и на нея.
— Ще видя дали е готов за теб — рече тя почти намусено. — Задръж я тук — добави тя към Аливия, по-рязко, преди да почука леко на вратата. От другата страна мъжки глас извика „Влез“ и тя открехна вратата само колкото да се шмугне вътре, и я придърпа след себе си.