— Чухме за бедите, сполетели тази земя. Но ние само минаваме оттук и сме дошли да търгуваме, не носим злини; искаме да купим зърно и други нужни неща, не да се бием. Имам честта да обявя, че с владетеля или владетелката на тази земя е дошла да поговори самата Берелайн сур Пейендраг Пейерон, Първата на Майен, Благословена от Светлината, Защитница на Вълните, Върховен трон на Дома Пейерон. Имам честта да обявя, че Перин т’Башийр Айбара… Вмъкна вътре „владетелят на Две реки“ и още няколко титли, на които Перин нямаше никакво право, пък и не беше ги чувал, след което мина на Айез Седай, като им изреди всички титли, добавяйки накрая и Аджите им. Получи се много впечатляващ рецитал. А когато най-сетне замълча, последва… мълчание.
Горе по бойниците мъже с мърляви лица си заразменяха навъсени погледи и зашептяха свирепо, местейки нервно бойни тояги и арбалети. Малцина от тях носеха шлемове или каквато и да било броня. Повечето бяха в груби селски палта, но на един Перин му се стори, че видя коприна, скрита под дебелата кора от нечистотии. Трудно беше да се каже при толкова спечена кал отгоре. А дори и неговите уши не можеха да различат какво си казват. Най-сетне един хриплив глас извика отгоре:
— Ми как да разбереме, че сте живи?
Берелайн примига изненадана, но никой не се изсмя. Думите бяха глупави, но Перин си помисли, че този път космите по гърба му не само настръхнаха, ами се втвърдиха като игли на таралеж. Нещо много гнило имаше тук. Трите Айез Седай, изглежда, не го забелязваха. Но пък те можеха да скрият всичко под гладките си маски на хладна невъзмутимост. Анура поклати глава и мънистата по тънките й плитки леко подръпнаха. Леденият поглед на Масури пробяга по мъжете на крепостната стена.
— Аз ще ви докажа, че съм жива, но да не съжалявате после — високо заяви Сеонид, при това малко по-разгорещено, отколкото предполагаше физиономията й. — А ти там, ако не престанеш да сочиш тоя арбалет към мен, ще съжалиш още повече. — Неколцина от мъжете припряно занадигаха арбалетите си нагоре във въздуха. Не всички обаче.
Бойниците отново зашумяха от нервен мъжки шепот, но някой, изглежда, бе разпознал Айез Седай. Най-после крилата на портата заскърцаха на масивните си, ръждясали панти и започнаха да се отварят. Откъм града лъхна тежка, задушлива воня, миризмата, която Перин беше надушил, само че много по-силна. Стара мръсотия и стара пот, гниещо бунище и отдавна неопразвани нощни гърнета. Ушите на Перин почти се свиха назад. Гален надигна червения си шлем, сякаш се чудеше дали да не си го сложи, преди да сръга пъстрия си кон през портата. Перин подкара Стъпко и разхлаби брадвата в халката на колана.
Оттатък портата някакъв омърлян човек в дрипаво палто мушна с пръст крака на Перин и бързо отскочи, щом Стъпко му се озъби. Личеше му, че преди време е бил дебел, но сега палтото му стоеше като торба и кожата по лицето му висеше отпусната.
— Исках само да се уверя — измърмори окаяникът и се почеса разсеяно по хълбока. — Милорд.
Очите му сякаш едва сега се съсредоточиха върху лицето на Перин и чешещите пръсти изведнъж замръзнаха. Златните очи не бяха обичайна гледка все пак.
— Много ли оживели мъртъвци виждате напоследък? — попита кисело Перин — помъчи се да го каже като шега — и потупа дорчото по врата. Обученият боен кон държеше да го възнаграждават, че пази ездача си.
Човекът се дръпна все едно, че конят отново му е показал зъбите си и устата му се изкриви в грозна усмивка; той запристъпва боязливо настрани и се блъсна в кобилата на Берелайн. Гален беше точно зад нея, все още готов да нахлузи шлема си, и очите му шареха в шест посоки наведнъж.
— Къде да намеря господаря или господарката ви? — запита го тя нетърпеливо. Майен беше малка държавица, но Берелайн не беше свикнала да се държат пренебрежително с нея. — Всички тук май са онемели, но чух, че още не си забравил да използваш езика си. Е, човече? Казвай.
Окаяникът я зяпна и облиза устни.
— Лорд Коулин… Лорд Коулин е… далече е. Милейди. — Очите му пак се стрелнаха към Перин и бързо се извърнаха. — Търговците на зърно… Те ви трябват май. Винаги можете да ги намерите в „Златната баржа“. Ей натам. — Изпъна ръка и посочи вяло навътре към града, а после изведнъж се обърна и заситни по улицата, като се озърташе през рамо да не би да са го подгонили.
— Мисля, че трябва да потърсим на друго място — каза Перин. Този тип се беше уплашил не само от жълтите му очи. В това място имаше нещо… криво.
— Вече сме тук и друго място няма — отвърна много практично Берелайн. При цялата тази воня не можеше да й хване миризмата; трябваше да се примири с това, което чуваше и виждаше, а лицето й беше спокойно като на истинска Айез Седай. — Перин, била съм в градове, които миришат и по-лошо от този. Сигурна съм. А и да го няма този техен лорд Коулин, няма да ми е за първи път да се спазаря с търговци. Не вярваш, че са виждали оживели мъртъвци, нали?