Докато минаваше с ескорта си, между коневръзите бързо се раздвижиха мъже с мрачни лица, все едно че сигналът „по конете“ бе прозвучал. Някои бяха извадили мечовете си. Подвикваха му, но той не ги слушаше, защото видя голямата тълпа мъже и жени, най-вече жени, струпала се в средата на лагера, и изведнъж се вкочани отвътре. Пришпори Бързач и се понесе в галоп. Не искаше и да знае дали някой ще го последва, или не. Не чуваше нищо, освен туптежа в ушите си, нищо не виждаше, освен тълпата пред собствената си шатра с острия връх. Шатрата, която делеше с Дейра.
Щом стигна до тълпата, скочи от седлото, без да дърпа юздите, и затича. Хората викаха, но той не разбираше какво казват. Тълпата се раздели пред него и му отвори пътека към шатрата.
Спря се чак зад платнището. Шатрата, достатъчно голяма, за да спят в нея двайсет души, беше пълна с жени, жени на благородници и офицери, но очите му бързо намериха собствената му жена, Дейра, седнала на сгъваемия стол насред килимите, служещи за под, и изтръпването заглъхна. Знаеше, че все някой ден ще умре — и двамата щяха все някога да умрат, — но единственото, от което се боеше, бе да живее без нея. После осъзна, че две от жените й помагат да смъкне роклята си до кръста. Трета притискаше сгъната кърпа до лявата й ръка и кърпата почервеняваше от кръвта, стичаща се на струя по ръката, и капеше от пръстите й в една купа, поставена на килима. В купата вече се беше събрала доста тъмна кръв.
Тя го видя в същия миг и очите й светнаха на пребледнялото й лице.
— Така става, като се наемат чужденци, мъжо — ядосано рече Дейра и вдигна към него дясната си ръка с треперещата в нея дълга кама. Висока бе колкото мъж, няколко пръста по-висока от него, и красива — лицето й, обкръжено с катраненочерна коса, тук-там прошарена с бяло, имаше властно излъчване, и можеше да става деспотично, когато е ядосана. Дори когато очевидно не можеше да седи с изправен гръб. Повечето жени щяха да се смутят от това, че са голи до кръста пред очите на толкова хора и в присъствието на мъжа си. Не и Дейра. — Ако не беше настоявал толкова да тръгнем бързо като вятъра, можехме да си вземем свестни хора от именията си, да вършат каквото трябва.
— Спор със слугите ли, Дейра? — Той повдигна вежди. — Не съм и помислял, че ще почнеш да им вадиш ножове. — Няколко жени го изгледаха хладно и много накриво. Не всеки мъж и жена се разбираха така, както той и Дейра. Някои дори ги смятаха за шантави, защото рядко си викаха.
Дейра го изгледа навъсено и се изсмя късо.
— Ще почна от началото, Даврам. И толкова бавно, че да го разбереш — добави с тънка усмивка, като се спря да благодари на жените, увили с ленен чаршаф голото й тяло. — Върнах се от езда и заварих двама непознати мъже да ровят из шатрата ни. Извадиха ками, и аз естествено ударих единия със стол и намушках другия. — Погледна с гримаса порязаната си ръка. — Не достатъчно добре, след като успя да ме клъцне. После дойде Завион с другите, а двамата избягаха през цепката, която бяха направили отзад на шатрата.
Няколко жени закимаха навъсено и стиснаха дръжките на камите си — всички до една носеха ками. Дейра навъсено продължи:
— Казах им да ги подгонят, но те настояха да се погрижат за драскотината ми. — Ръцете се смъкнаха от дръжките, а лицата се изчервиха, макар че никоя не изглеждаше да съжалява, че не се е подчинила. Бяха се оказали в неловко положение. Дейра беше тяхната господарка, както той — владетелят им, но от тази „драскотина“ щеше да й изтече кръвта, ако я бяха оставили, за да гонят крадците. — Тъй или иначе — продължи тя, — заповядах да ги издирят. Няма да е трудно да ги намерят. Единият е с цицина на главата, а другият намушкан. — И тя кимна, рязко и доволно.
Завион, жилавата червенокоса владетелка на Гааур, вдигна игла с вдянат конец.
— Освен ако не сте придобили интерес към бродирането, милорд — хладно каза тя, — ще позволите ли да ви посъветвам да се оттеглите?
Башийр отстъпи с леко кимване. Дейра не обичаше да гледа как я зашиват. Той самият също не обичаше да гледа как я зашиват.
Пред шатрата спря и обяви на висок глас, че неговата лейди съпруга е добре и че за нея се грижат добре, и че всеки трябва да си продължи работата. Мъжете се пръснаха, с пожелания за скорошното оправяне на Дейра, но нито една от жените не помръдна. Той не настоя повече. Каквото и да кажеше, щяха да останат, докато се появи самата Дейра, а умният човек се старае да избягва битки, които не само ще загуби, но ще изглежда глупаво, докато ги губи.
Тумад го чакаше. Тръгна до Башийр, който крачеше, стиснал ръце зад гърба си. От много време беше очаквал това или нещо подобно, но почти бе започнал да си въобразява, че няма да се случи. А изобщо не бе очаквал, че Дейра може да се окаже толкова близо до смъртта.