— Мнението на Сестрите, Майко — заговори накрая Шериам. — все още е, че сеанчанците са на хиляда мили оттук, че не познават Пътуването и че ако тръгнат към Тар Валон, ние ще го разберем преди да са се приближили и на двеста левги.
Сюан промърмори нещо под нос, което прозвуча злобно, но не и изненадано. На Егвийн също й се дощя да изругае. Тревогите около убийството на Аная не можеха да имат нищо общо с апатията на Сестрите. Те не вярваха, че Егвийн е Сънебродница. Аная беше сигурна, но Аная беше мъртва. Сюан и Леане го вярваха, но никоя от двете не стоеше достатъчно високо, за да я изслушат с нещо повече от припряна учтивост, в най-добрия случай. И беше съвсем явно, че Шериам също не го вярва. Подчиняваше се на клетвата си за вярност толкова добросъвестно, колкото Егвийн можеше да пожелае, но не можеш да заповядаш на някого да го повярва. Само повтаряха това, което тя кажеше, но нищо не се променяше.
След като Шериам си тръгна, Егвийн неволно се замисли какво преди всичко я беше довело тук. Възможно ли беше само за да изтъкне, че Ларайн ще бъде наказана? Едва ли. Но не беше казала нищо друго, като се изключеха отговорите на въпросите на Егвийн.
Скоро се появи Миреле, последвана от Морврин. Егвийн усети как всяка от тях освободи Извора преди да влезе в шатрата. Стражниците си оставиха отвън, разбира се. Но дори от краткото зърване, докато паднат платнищата, се видя, че мъжете са угрижени.
Големите черни очи на Миреле светнаха, щом видя Сюан, и ноздрите й се разшириха. Кръглото лице на Морврин си остана гладко излъскан мрамор, но тя изтупа с две ръце тъмнокафявите си поли, сякаш искаше да изтърси нещо. Може би беше несъзнателно. За разлика от Шериам, те бяха длъжни да приемат заповедите на Сюан, а това никак не им харесваше. Не че Егвийн искаше да им натрие носовете, но все пак се осланяше на Сюан, а с клетвите или без тях, не им вярваше напълно. Не до степента, в която вярваше на Сюан. Освен това имаше моменти, в които беше неуместно, да не кажем невъзможно, да каже на заклелите й се Сестри какво точно иска да се направи. А Сюан можеше да предава посланията й и така Егвийн можеше да е сигурна, че ще се изпълнят.
Попита направо за приказките около съня си, но не се изненада, че отговорът беше същият като на Шериам. Сеанчанците били далече. Щели да получат сигурни предупреждения много преди това да се промени. Същото от цели петнайсет дни.
— Сигурно щеше да е по-друго, ако Аная беше жива — каза Морврин, докато се наместваше върху едно от паянтовите столчета пред писалищната маса. Въпреки едрото си туловище го направи много лесно и изящно. — Аная имаше реноме на жена с вкус към тайнствените науки. Аз лично винаги съм си мислила, че е трябвало да избере Кафявата. Щом тя твърдеше, че сте Сънебродница… — Стисна зъби при резкия поглед на Егвийн, а Миреле изведнъж реши, че трябва да сгрее ръцете си над мангала.
И тези двете не го вярваха. Освен Сюан и Леане, никоя в целия стан не вярваше, че Егвийн е била споходена от истински сън. Вирилин беше поела в ръцете си преговорите в Дарейн, ловко избутвайки Беонин в по-незначителна роля, а тя винаги си намираше някакво оправдание защо не я е предупредила точно в този момент. Може би след няколко дни, когато разговорите тръгнели по-гладко. Сякаш си говореха в кръгчета, без да казват и дума, която може да обиди другата страна. Никоя, освен Сюан и Леане. Егвийн поне смяташе, че те й вярват. Миреле се извърна от мангала.
— Майко, мислех за онзи ден, в който бе унищожен Шадар Логот… — Млъкна и отново се извърна към мангала, когато в шатрата влезе една жена с издължено лице, понесла трикрако столче, изрисувано с бели спирали.
Мейган беше красива, с големи очи и пълни устни, но изглеждаше някак издължена. Не че беше висока, но дори дланите й изглеждаха дълги. Тя кимна хладно на Морврин, а Миреле пренебрегна съвсем преднамерено.
— Днес си донесох мое столче, Майко — каза тя, докато правеше реверанс, колкото беше възможно със столчето в ръце. — Вашите са доста нестабилни, ако мога така да се изразя.
Не беше никаква изненада, че смъртта на Аная означаваше Синята Аджа да определи друга, която да влезе в „съветническия кръг“ на Егвийн, но тя се беше надявала на най-доброто, когато разбра коя ще бъде. Преди време Мейган беше една от съюзничките на Сюан, докато Сюан беше Амирлин.
— Ще възразите ли, ако изпратя Сюан за чай, Майко? — каза Мейган, след като се намести на столчето си. — Всъщност би трябвало да вземете някоя новачка или Посветена, която да ви шета, но Сюан ще свърши работа.