Сашале явно не бързаше вече да поема командата, тъй че Самицу леко го докосна по лявата ръка. През ръкава на палтото беше като желязна пръчка. И той значи изпитваше нейната тревога. Нейната тревога? Светлина, ако не бяха съсипали Деймир и другите двама всичките й инстинкти!
— Той изглеждаше съвсем нормален, когато го видях за последен път — тихо заговори тя, с много леко натъртване. Никой от хората в кухнята не беше наблизо, но някои вече поглеждаха крадешком към тях. Лоиал издиша тежко от облекчение, звук като вятър, излизащ от устие на пещера, но тя задържа вниманието си върху Карлдин. — Къде е не знам, но допреди няколко дни беше жив. — Аланна беше няма като мида за това, а и нагла на всичко отгоре, с бележката на Кацуан в шепата си. — Федвин Мор, боя се, умря отровен, но представа нямам кой му е дал отровата. — За нейна изненада Карлдин само поклати глава с тъжна гримаса и измърмори нещо неразбрано за вино. — Колкото до другите, те станаха Стражници по своя воля. — Доколкото някой мъж може да направи каквото и да е по своя воля. Нейният Рошан със сигурност не беше искал да става Стражник, докато тя не реши, че го иска за такъв. И да не е Айез Седай, обикновено може да накара един мъж да реши точно това, което тя иска. — Сметнаха, че това е по-добрият избор, по-безопасен, отколкото да се върнат при… другите като вас. Виждате ли, щетите тук бяха нанесени със сайдин. Разбирате кой трябва да е стоял зад това, нали? Беше опит да убият онзи, за чиято нормалност се боите.
И това като че ли не го изненада. Що за хора бяха тия ашамани? Нима тяхната тъй наречена „Черна кула“ беше яма за убийства? Ръката му обаче се отпусна и изведнъж той заприлича просто на уморен от пътя млад мъж, който има нужда от бръснене.
— Светлина! — промълви той. — Какво да правим сега, Лоиал? Накъде да вървим?
— Ами… не знам — отвърна Лоиал, отпусна уморено рамене и ушите му клепнаха. — Мисля… трябва да го намерим, Карлдин. Все някак. Не можем да се отказваме тепърва. Трябва да му кажем, че направихме каквото ни помоли. Доколкото можахме.
А за какво ги беше помолил ал-Тор, зачуди се Самицу. С мъничко късмет, можеше доста неща да научи от тези двамата. Уморен мъж или огиер, объркан и сам, е готов да отговаря на въпроси.
Карлдин леко подскочи, ръката му стисна дръжката на меча, а тя самата този път едва се стърпя да не изругае, когато едно от дворцовите слугинчета дотича в кухнята, надигнало полите си чак до коленете.
— Лорд Добрайн е мъртъв! — проплака слугинята. — Всички ще ни избият в креватите! С очите си съм видяла оживели мъртъвци, самата баба Марингил, а мама вика, че духовете ще те убият, ако е станало убийство! Те… — Устата й замръзна отворена, щом видя двете Айез Седай, и тя се закова на място, още стиснала полите си. Хората в кухнята също замръзнаха и запоглеждаха накриво двете Сестри, за да видят какво ще направят те.
— Не и Добрайн! — изохка Лоиал и ушите му клепнаха съвсем. — Не и него. — Изглеждаше колкото натъжен, толкова и ядосан. Самицу никога не бе виждала ядосан огиер.
— Как те викат? — запита сърдито Сашале слугинчето преди Самицу да е успяла да отвори уста. — Откъде знаеш, че е убит? Откъде знаеш изобщо, че е мъртъв?
Младата жена преглътна, без да може да отмести поглед от очите на Сашале.
— Сийра, Айез Седай — отвърна колебливо тя, направи реверанс и чак сега забеляза, че си е надигнала полите. Заоправя ги припряно и сякаш се изчерви още повече. — Сийра Дойнал. Те казват… Всички разправят, че лорд Добрайн е… исках да кажа, че е бил… — Преглътна с усилие. — Казват, че покоите му били оплискани с кръв. Намерили го да лежи в локва кръв. С отрязана глава, така казват.
— Може да казват какво ли не — каза мрачно Сашале, — и обикновено грешат. Самицу, ще дойдеш с мен. Ако лорд Добрайн наистина е пострадал, сигурно ще можеш да направиш нещо за него. Лоиал, Карлдин, вие също идвате. Не искам да се отделяте от мен преди да съм ви задала няколко въпроса.
— Огън да ги гори въпросите ти! — изръмжа младият аша’ман и метна през рамо вещите си. — Аз си тръгвам!
— Не, Карлдин — каза кротко Лоиал и сложи тежката си лапа на рамото на спътника си. — Не можем да си тръгнем преди да сме разбрали за Добрайн. Той е приятел, приятел е на Ранд, и мой. Не можем. Все едно закъде сме се разбързали.
Карлдин извърна поглед настрана. Нямаше отговор.
Самицу стисна очи и вдиша дълбоко, но това не помогна. Без да ще, тръгна подир Сашале извън кухните, отново забързана да не изостава от плавните крачки на другата. Всъщност почти се затича — Сашале бе наложила още по-бърза скорост отпреди.
Брътвежът зад тях се усили още щом излязоха през вратата, кухненските слуги сигурно разпитваха слугинята за повечко подробности, които тя сигурно щеше да си измисли, след като знанието й не стигнеше. Поне десет различни версии за събитията щяха ща излязат от тази кухня, ако не толкова, колкото бяха хората вътре. Най-лошото бе, че щяха да плъзнат десет различни версии за събитията в кухнята, и всяка — добавена към слуховете, които вече бе пуснала Коргайд. Трудно можеше да си спомни ден, който да е минал толкова лошо за нея, така изведнъж, все едно че се подхлъзнеш на парче лед, само за да стъпи кракът ти на друго, и все така. Кацуан щеше кожата да й съдере и ръкавици да си направи от нея!