— Отнесете го в леглото му. Вкарайте в гърлото му колкото може повече подсладена вода. Трябва бързо да възстанови силите си. И намерете някоя Мъдра… Четяща? Да, Четяща. И от нея ще има нужда.
Вече беше извън грижите й, а билките можеха да помогнат. Във всеки случай нямаше да навредят, ако дойдеха от Четяща — в най-лошия случай жената щеше поне да се погрижи да му дават достатъчно подсладена вода, но не прекалено много.
С много поклони и благодарно мърморене четирима от слугите надигнаха носилката и понесоха Добрайн в покоите му. Още петима-шестима бързо заситниха след тях, въздишайки облекчено, а останалите се изнизаха в коридора. След малко избухнаха радостни викове и тя чу името си почти толкова често, колкото и това на Добрайн. Много задоволително. Щеше да е още по-задоволително, ако Сашале не се беше усмихнала и не бе кимнала одобрително. Одобрително! Да беше я потупала и по главата, като е почнала!
Карлдин не беше обърнал никакво внимание на Церенето. Приключил с претърсването на втория труп, той вдигна ръка и закрачи през стаята към Лоиал с намерение да покаже на огиера това, което е намерил, прикривайки го с тялото си, за да не го забележат двете Айез Седай. Лоиал го взе — лист хартия с кремав цвят, омачкан от прегъването — вдигна го пред лицето си и го разтвори с дебелите си пръсти, без да обръща внимание на въсенето на Карлдин.
— Но това е безсмислица — измърмори огиерът и се намръщи. — Пълна безсмислица. Освен ако… — Рязко спря, ушите му зашаваха и той погледна напрегнато светлокосия, който кимна леко. — О, това е много лошо — каза Лоиал. — Ако са били повече от двама, Карлдин, ако намерят… — Отново прекъсна думите си при бързото поклащане на главата от страна на младия.
— Я да видя, моля — каза Сашеле протегнала ръка, и това „моля“ съвсем не беше молба.
Карлдин понечи да дръпне хартийката от ръката на Лоиал, но огиерът кротко я подаде на Сашале, която я огледа безизразно, след което я връчи на Самицу. Беше дебела хартия, гладка и скъпа, и нова. Самицу едва се сдържа да не ахне, щом се зачете.
По мое нареждане приносителите на това трябва да вземат определени неща, които те знаят, от покоите ми и да ги изнесат от Слънчевия палат. Осигурете им достъп в стаите ми, окажете им цялата помощ, от която се нуждаят, и запазете мълчание по този въпрос, в името на Преродения Дракон и под страх от сурово наказание.
Беше виждала достатъчно често заповеди, написани от Добрайн, за да познае без усилие закръгления почерк.
— Явно някой е направил много добър фалшификат — каза тя. И си спечели беглия, презрителен поглед на Сашале.
— Действително изглежда невероятно той да го е написал сам и собствените му хора да го намушкат по погрешка — заяви с режещ тон Червената. Погледът й се плъзна към Лоиал и ашамана. — Какво са могли да намерят те? — запита ги строго тя. — Какво е това, което вие се страхувахте, че са намерили?
Карлдин я изгледа невъзмутимо.
— Имах предвид просто онова, което са търсили — отвърна Лоиал. — Трябва да са били тук за да откраднат нещо, нали. — Но туфестите му уши замърдаха толкова бързо, че почти затрептяха, преди да ги овладее. От повечето огиери не се получаваха добри лъжци, поне докато бяха млади.
Сашале поклати глава и звънчетата в косата й дръннаха.
— Това, което знаете, е важно. И двамата няма да напуснете, преди и аз да съм го научила.
— И как смяташ да ни спреш? — Самата кротост в думите на Карлдин ги правеше още по-опасни. Той срещна погледа на Сашале много твърдо, сякаш нищо на света не можеше да го притесни. О, да. По-скоро вълк, никаква лисица.
— Мислех, че изобщо няма да ви намеря — обяви Розара Медрано, нахлула точно в този миг на опасна тишина. По раменете на наметалото й имаше мокри петънца от стопения сняг. Висока, мургава като загоряла на слънцето айилка, тя беше излязла още призори да потърси билки за някаква рибена гозба от родния й Тийр. Хвърли съвсем бегъл поглед на Лоиал и Карлдин, а за Добрайн дори не си направи труд да попита. — Група Сестри дойдоха в града, Самицу. Яздих като луда да стигна тук преди тях, но в момента сигурно вече влизат. С тях има ашамани и един от ашаманите е Логаин!
Карлдин се изсмя грубо и изведнъж Самицу се зачуди дали ще оживее, та Кацуан да й одере кожата.
Глава 1
Време да изчезнеш
Колелото на Времето се върти и Вековете идват и си отиват, оставяйки спомени, които се превръщат в легенди. Легендите заглъхват в мит и дори митът отдавна е забравен, когато породилият го Век се върне отново. В един Век, наричан от някои Третия век, Век, чието идване предстои и Век отдавна отминал, над хълмовете Ранън се надигна вятър. Вятърът не беше началото. Няма начала, нито краища при въртенето на Колелото на Времето. Но беше някакво начало.