Лицата им все едно бяха изсечени от камък, докато го гледаха как приближава. Поздравиха го с много бегло кимване. Какви ти там почести за човек без овчарската гега, па било той и лорд-капитан командирът на Чедата? Единият дори отвори уста, сякаш се канеше да го попита с каква цел е дошъл, но Валда ги подмина и бутна грубата дървена врата. Поне не се опитаха да го спрат. Щеше да ги убие на място.
При влизането му Асунава вдигна очи от разкривената масичка, на която четеше някакво тънко книжле. Едната му костелива ръка беше обгърнала димящо калаено канче, от което лъхаше на люти подправки. Столчето с кожения гръб, единствената друга мебел в стаята, изглеждаше разнебитено, но някой го бе укрепил е ремъци. Валда стисна уста, за да не изръмжи. Върховният инквизитор на Ръката на Светлината държеше на истински покрив, не на палатка, та дори да е сламен и нуждаещ се окаяно от препокриване, и на греяно вино, когато никой друг не бе опитвал никакво вино от цяла неделя. На всичко отгоре в каменното огнище в дъното гореше малък огън и даваше оскъдна топлина. Дори готварските лагерни огньове бяха забранени малко преди Погрома, за да не издават лагера по дима. И все пак, макар повечето Чеда да презираха Разпитвачите, към Асунава се отнасяха със странно уважение, сякаш сивата му коса и мършавото му мъченическо лице го одаряваха с всички идеали на Чедата на Светлината. Когато Валда го разбра за първи път, се изненада, не беше сигурен дали самият Асунава го знае. Тъй или иначе, Разпитвачите бяха предостатъчно, за да създадат неприятности. Не че нямаше да може да се справи с тях, но по-добре беше да избегне точно този вид неприятности. Засега.
— Почти е време — каза той и затвори вратата. — Готов ли сте?
Асунава не стана, нито посегна към белия плащ, сгънат до него на масата. На тоя плащ слънчев изгрев нямаше — само червената гега. Старецът само сгъна ръце над книгата, да скрие страниците. Валда реши, че трябва да е „Пътят на Светлината“ на Мантелар. Странно четиво за Върховния инквизитор. По-подходящо за новобранци; онези от тях, които не можеха да четат, след като положеха клетва, се научаваха, за да могат да прочетат словата на Мантелар.
— Имам сведения за андорска армия в Муранди, синко — каза Асунава. — Дълбоко в Муранди може би.
— Муранди е много далече оттук — отвърна Валда, уж без да забелязва, че старият спор започва отново. Спор, който Асунава, изглежда, забравяше, че вече е изгубил. Но какво търсеха андорци в Муранди? Стига сведенията да бяха верни — толкова много бяха приказките, обвити с лъжи, на странниците, срещани по пътя. Андор. Самото име зачовърка ума на Валда. Мургейз или беше мъртва, или слугиня на някоя сеанчанка. Сеанчанците никак не зачитаха разните му там титли, освен своите. Мъртва или слугиня, за него тя беше загубена, а много по-важно беше, че плановете му за Андор са загубени. Галадедрид се бе превърнал от един полезен лост в поредния млад офицер, при това офицер твърде популярен сред редовите войници. Добрите офицери никога не са популярни. Но Валда беше прагматичен човек. Миналото си е минало. Нови планове бяха изместили Андор.
— Не толкова далече, ако тръгнем на изток, през Алтара, синко, през северна Алтара. Не е възможно сеанчанците да са се придвижили толкова далече от Ебу Дар.
Валда протегна ръце да ги постопли над огъня и въздъхна. Бяха плъзнали като напаст в Тарабон, както и тук, в Амадиция. Защо старецът си въобразяваше, че в Амадиция ще е по-различно?
— Забравяте ли за вещиците в Алтара? Със собствената им армия, трябва ли да ви го напомням? Освен ако вече не са в Муранди. — Виж, на тези донесения вярваше, за тръгналите в поход вещици. Тонът му неволно се повиши. — Може би тази така наречена андорска армия, за която сте чули, са вещиците, тяхната армия! Те дадоха Кемлин на ал-Тор, забравихте ли! И Иллиан, и половината Изток! Наистина ли вярвате, че вещиците са се разцепили? Наистина ли? — Бавно си пое дъх, за да се успокои. Да се опита поне. Всяка следваща мълва от Изтока се оказваше по-лоша от предишната. От комина лъхна вятър, пръсна искри из стаята и той се дръпна назад и изруга. Проклета селска бърлога! Даже и коминът й бе направен надве-натри!