— Погрижи се Хавиар и Нерион да държат Сестрите под око и да видят дали не могат да подслушат някоя от срещите им с Масема. — Възможно ли беше Хавиар да е сбъркал? Не, жените в лагера на Масема бяха твърде малко, относително казано, а и не беше вероятно тайренецът да сбърка някоя от онези мръсни и с кръвясали очи вещици с Масури. Пред жените, решили да станат сподвижнички на Масема, мъжете изглеждаха като Калайджии. — Но им кажи също да внимават. По-добре да изтърват някоя възможност, отколкото да ги хванат. Няма никаква полза, ако някой от тях увисне на дървото. — Перин разбираше, че говори грубо, и се постара да вложи в гласа си повече умереност. Беше му по-трудно, откакто отвлякоха Файле. — Справили сте се добре, Селанде. — Поне не прозвуча все едно, че лае по нея. — Ти и Хавиар, и Нерион. Файле щеше да се гордее, ако знаеше.
Усмивка озари лицето й и тя се изправи още, доколкото беше възможно. Гордост, чистота и ведрина. Гордостта от постигнатото почти надделя над всички други миризми от нея!
— Благодаря ви, милорд. Благодаря ви! — Човек направо да си помисли, че й е дал награда. Може и така да беше, като помислиш. Макар че като помислиш, Файле едва ли щеше да остане много доволна, че е използвал нейните очи и уши, или дори че знае за тях. Някога мисълта, че Файле ще е недоволна, го притесняваше, но това беше преди да разбере за шпионите й. А и онази дреболия за Счупената корона, която Илиас беше изтървал. Всички твърдяха, че съпругите си пазят тайните зорко, но все пак имаше граници!
Балвер придърпа наметалото на тесните си рамене с едната си ръка и се окашля зад другата.
— Добре казано, милорд. Много добре. Милейди, сигурен съм, че искате да предадете указанията на лорд Перин колкото се може по-скоро. Не би било добре да се получат недоразумения.
Селанде кимна, без да сваля очи от Перин. Устата й се отвори и той беше сигурен, че се кани да каже нещо от рода как се надявала да си намерел вода и сянка. Светлина, вода поне имаха колкото щеш, макар и повечето замръзнала, а по това време на годината никой нямаше нужда от сянка дори по пладне! Най-вероятно точно това се канеше да изтърси, но се поколеба и каза:
— Милостта да ви закриля, милорд. Ако ми позволите дързостта, Милостта е ощастливила лейди Файле във ваше лице.
Перин кимна сдържано за благодарност. В устата му имаше вкус на пепел. Много странен бе начинът, по който Милостта ощастливяваше Файле, давайки й съпруг, който все още не можеше да я намери след повече от две недели търсене. Девите казваха, че са я направили гай-шайн, че щели да се отнасят лошо с нея, но също така признаваха, че Шайдо са нарушили обичаите им „в стотици отношения“. Според него отвличането си беше достатъчно лошо „отношение“. Горчива пепел.
— Лейди ще се справи много добре, милорд — тихо каза Балвер, загледан след скриващата се в тъмнината между колите Селанде. Това одобрение беше изненада; Балвер се беше опитвал да го разубеди да използва Селанде и приятелите й, защото били луди глави и неблагонадеждни. — Има нужните инстинкти. Кайриенците обикновено ги имат, а и тайренците донякъде, поне благородниците, особено когато… — Той рязко спря и предпазливо изгледа Перин. Ако беше някой друг, Перин щеше да повярва, че е казал повече, отколкото е искал, но се съмняваше, че Балвер ще се изтърве току-така. Миризмата му си остана стабилна, не така треперлива като на човек, който се колебае. — Мога ли да предложа мнение по една-две точки от доклада й, милорд?
Скърцането на копита в замръзналия сняг подсказа, че идва Ейрам, подкарал сиво-кафявия жребец на Перин и своя сив кон. Двете животни се опитваха да се захапят едно друго и Ейрам ги държеше на разстояние, макар и с известно затруднение. Балвер въздъхна.
— Пред Ейрам можете да кажете каквото поискате, господин Балвер — каза Перин. Дребният мъж кимна съгласен, но отново въздъхна. Всички в лагера знаеха, че Балвер притежава умението да сглобява различните слухове и чути оттук-оттам неща и човешки постъпки, за да оформи картината на онова, което в действителност се е случило или би могло да се случи, а самият Балвер считаше това за част от работата си като секретар, но по някаква причина обичаше да се преструва, че никога не е правил подобно нещо. Тази преструвка беше ненужна и Перин често му се присмиваше.
Той пое юздите на Стъпко и каза на Ейрам:
— Дръпни се малко. Трябва да поговоря с господин Балвер насаме. — Въздишката на Балвер този път беше толкова смътна, че Перин едва я чу.
Ейрам се отдръпна, без да каже дума, и двамата закрачиха. Замръзналият сняг запращя под краката им. Миризмата на бившия Калайджия отново стана настръхнала и потръпваща, тънка кисела миризма. Този път Перин разпозна миризмата, въпреки че не й обърна повече от обичайното внимание. Ейрам изпитваше ревност към всеки, който бе с него, освен към Файле. Перин не виждаше как може да уталожи това или да го спре, пък и все едно, беше привикнал с чувството за притежание на Ейрам така, както бе свикнал с начина, по който Балвер подрипваше до него и се озърташе през рамо да види дали Ейрам е достатъчно близо да чуе, когато най-сетне реши да заговори. Тънката като бръснач миризма на подозрителност на Балвер, странно суха и хладна дори, но все пак подозрителност, бе в пълно противоречие с ревността на Ейрам. Не можеш да промениш хора, които не искат да се променят.