Когато следата започна да извива, у него започна да се усилва подозрение, което скоро се укрепи в сигурност, след като дирята продължи да обикаля. Черните хрътки бяха направили пълен кръг около лагера — бяха тръгнали от едно място на север от него, където няколко огромни дървета се бяха почти катурнали, подпрени от съседните, всяко с по едно дебело парче, отрязано гладко от съборения му дънер. Следите покриваха скална издатина, гладка и плоска като излъскан мрамор, само с една тънка като косъм резка, прорязана съвсем отвесно от единия край до другия. Нищо не можеше да устои при отварянето на Портала на ашаманите, а тук бяха отворени два. Падналият огромен бор, блокирал единия, беше изгорял напълно по дължина от четири крачки и овъглените краища бяха толкова гладки, че все едно бяха прерязани с трион. Но изглежда, доказателството за прилагане на Единствената сила изобщо не интересуваше Черните хрътки. Тук глутницата не беше спряла повече, отколкото другаде, ако изобщо се беше забавила, доколкото Перин можеше да прецени. Черните хрътки можеха да тичат по-бързо от коне и за по-дълго, а вонята им беше еднакво силна навсякъде, където бяха минавали. На две места в този кръг той бе различил разклоняване на дирята, но това беше само защото глутницата бе дошла от север и беше заминала на юг. Бяха обиколили, след което бяха продължили по пътя си към онова — или оногова, — към което бяха тръгнали.
Явно не беше той. Глутницата беше заобиколила може би защото го бяха надушили, усетили бяха, че тук има тавирен, но се съмняваше, че Черните хрътки щяха да се поколебаят и за миг да връхлетят върху лагера, ако търсеха него. Глутницата, която беше видял преди, бе нахлула в Иллиан, макар че едва по-късно се бе опитала да го убие. Но дали Черните хрътки съобщаваха какво са видели, както правеха плъховете и гарваните? При тази мисъл челюстите му се стегнаха. Всеки здравомислещ човек се боеше да не привлече вниманието на Сянката, а вниманието на Сянката можеше да попречи в спасяването на Файле. За нищо друго не можеше да мисли. Но все пак имаше начин да се пребори човек с Твари на Сянката, начини да се бие дори с Отстъпниците, ако се стигнеше до това. Каквото и да застанеше между него и Файле. Тъмни псета или Отстъпниците, или каквото и да е друго, щеше да намери начин да го заобиколи или да го прегази, ако потрябва. Човек може да се страхува само за едно нещо по едно време, а всички негови страхове се бяха съсредоточили върху Файле. За други просто нямаше място.
Преди отново да стигне до мястото, откъдето беше тръгнал, ветровете донесоха до ноздрите му миризмите на хора и коне, резки сред ледения студ, и той подкара Стъпко в бавен ход, а после го спря. На стотина крачки напред забеляза петдесет-шейсет коня. Слънцето най-сетне беше надникнало над хоризонта и мяташе тънките си остри лъчи през покрова на дърветата, снегът ги отразяваше и здрачът бе понамалял, макар че дълбоките пъстри сенки си оставаха между тънките пръсти на лъчите. Някои от тези сенки го обгръщаха. Конната група не беше далече от мястото, където за първи път бе забелязал следите от Черните хрътки, и той вече ясно можеше да види яркозеленото наметало на Ейрам, част от палтото му на червени ивици и дръжката на меча на гърба му. Повечето от ездачите бяха с червени шлемове с форма на гърнета и тъмни наметала над червените метални нагръдници. Дългите червени ленти на копията им се вееха на лекия ветрец, докато войниците се мъчеха да гледат във всички посоки. Първата на Майен често излизаше да поязди рано сутрин — с подходяща охрана от Крилатата гвардия.
Той понечи да се измъкне, за да не му се наложи да се среща с Берелайн, но после забеляза между конете да стоят три високи жени с дълги тъмни шалове, увити около главите им и спускащи се над горната част на телата им, и се поколеба. Мъдрите яздеха, когато се наложи, макар и без желание, но газенето в снега на миля-две и измокрянето на тежките вълнени поли не беше достатъчно основание да ги накараш да седнат на конски гръб. Почти със сигурност в групата щеше да е Сеонид или Масури. Той не можеше да си обясни защо айилките толкова харесват Берелайн.