— Ни най-малко. Доказва единствено, че те или са написани от този акаунт, или някак са минали през него.
— Минали през него?
— Възможно е някой да е използвал анонимен римейлър от далечно разстояние, но това е напълно безсмислено. Един откраднат лаптоп, който после се унищожава, е идеалното решение за тях от криминологична гледна точка. Опитай се да намериш свидетели на самата кражба.
— Проверихме щателно района около мястото, където според Уекслър е откраднат лаптопът — обясних. — Не стигнахме доникъде. А най-близките камери за наблюдение са тези на Пътна полиция. Намират се на „Кей стрийт“ и нямат покритие към парка. Никой нищо не е видял — което е доста странно.
Пател се облегна назад и взе да върти писалката между пръстите си.
— В такъв случай да продължавам ли? Защото лошите новини не свършват дотук.
Прокарах длан през устата и брадичката си — стар мой навик, от който не можех да се отърва.
— Днес си същинско слънчице, а?
— Чисто технически това е територия на Сийгъл, така че не можеш да ме държиш отговорна за нищо — каза тя. Обичах да работя с Пател. Чувството й за хумор — черен хумор предимно — разведряваше и най-напрегнатата ситуация.
— Продължавай — подканих я. — Ще понеса всичко, което ми сервираш.
— Става въпрос за прякора Патриот, който са използвали в единия от имейлите. Откак „Тру Прес“ пусна тази история, това име сякаш се настани в пространството, и то по много плашещ начин. Имаме хора с крайно противоположни убеждения, които обсъждат този случай с пяна на устата — от радикалните антиглобалисти, та чак до крайнодесните сървайвъри. Бюрото вече има готовност да реагира при евентуални случаи на ритуални убийства.
Тя отвори обикновена публична уеб търсачка на лаптопа си. Секунди по-късно вече гледахме страниците с резултатите — уебсайтове, блогове, видеоблогове, чатове, форумни коментари, авангардна преса, — които масово подкрепяха „патриотичната“ идея зад тези снайперистки убийства.
Позната картинка. Кайл Крейг например имаше легиони от почитатели — или последователи, както той обичаше да ги нарича. Но Пател беше права. Това тук имаше потенциала да се превърне в нещо огромно — мащабно народно движение, което щеше да реши, че Америка е в опасност и нищо друго не би могло да я спаси, освен насилието.
— Най-добрият начин за подклаждане на напрежение? — каза тя над рамото ми. — Увий принципите си в американското знаме и изчакай да видиш кой ще захапе стръвта. Както вече изкоментирах — доста плашещ сценарий.
52.
Около седем и половина двамата с Пател най-после приключихме. На тръгване обаче, точно преди да отвори вратата, тя се обърна към мен. Внезапното изражение на лицето й бе абсолютно непогрешимо — и плашещо по един коренно различен начин.
— Ял ли си някога домашно приготвена чана масала! — попита.
И все пак не ми се искаше да го приемам твърде самонадеяно.
— Домашно приготвена? Никога.
— Защото аз съм доста добър готвач, колкото и да не личи на пръв поглед. — Тя сведе поглед към безличния си сив панталон и бяла блуза. — Вероятно колегите ми ме считат просто за скучна сухарка, която се прибира вечер при седемте си котки с кулинарно списание под мишница.
— Съмнявам се — казах. Винаги съм смятал Пател за нешлифован диамант. Тя бе от онзи тип жени, които пристигаха на служебното коледно празненство в целия си блясък, а на мъжете им увисваха ченетата от изненада.
— Ами… колата ми е на ремонт — продължи тя. — Мислех си… дали не би могъл да ми спестиш таксито до вкъщи, а аз ще ти се отблагодаря с вечеря. — После наистина ме шокира, когато протегна ръка, постави я върху моята и добави: — А може би дори и десерт. Как ти се струва?
— Струва ми се, че си пълна с изненади — отвърнах аз и двамата се засмяхме леко пресилено. — Виж, Анджали…
— О, боже — изпъшка тя и отдръпна ръката си. — Не е на добре, когато започнат с малкото ти име…
— Обвързан съм. Ще се женим.
Тя кимна и започна да прибира нещата си.
— Нали знаеш какво казват за свестните мъже? Всички са или женени, или обратни. Може да го използвам като заглавие на мемоарите си. Дали ще се продават, как мислиш?
Този път се засмяхме съвсем искрено и смехът ни разсея напрежението, а това се отрази добре и на двама ни.
— Оценявам поканата — казах аз и наистина си го мислех. Ако се намирах в друг момент от живота си, довечера със сигурност щях да ям чана масала. А може би и десерт. — Но мога да те закарам у вас, ако искаш.