— Просто опитай да се отпуснеш, Мичи. Ако не иска да си тук, проблемът е неин. Ти си американски герой, човече. Никога не го забравяй. Ти си истински герой с добри намерения.
Най-после спряха пред малка неприветлива тухлена къща близнак, на улица с малки неприветливи тухлени къщи близнаци. Поляната отпред приличаше на гробище за стари играчки, а на автомобилната алея се виждаше ръждясал син „Форд Ескорт“.
— Изглежда доста… приятно — намръщи се Дени. — Хайде да проверим дали има някой вкъщи.
60.
В къщата със сигурност имаше някой. През входната врата се чуваше музика — нещо на Бионсе или друга подобна гадост. Наложи се да почукат доста, преди отвътре да намалят звука, а секунда по-късно се отвори и вратата.
Алиша Тейлър определено бе по-симпатична в сравнение със снимката от камерата за наблюдение. Дени се зачуди за миг как изобщо Мич бе успял да я вкара в леглото си и да й надуе корема, но после Алиша го разпозна и лицето й мигновено стана грозно и противно. Тя затвори междинната врата и остана зад нея.
— Какво правиш тук, по дяволите? — извика тя вместо поздрав.
— Здравей, Алиша. — Гласът на Мич хриптеше от страх. Изглеждаше леко тревожен, когато вдигна плюшената играчка пред себе си. — Аз… ъм… донесох подарък.
Зад Алиша се подаде момиченце, високо до кръста й, и ги погледна с широко отворени очи изпод множеството плитки, украсени с мъниста. При вида на играчката се усмихна, но искрата в погледа й угасна веднага щом майка й заговори отново.
— Дестини, прибирай се в стаята си.
— Кои са тези хора, мамо?
— Без въпроси, миличка. Просто прави каквото ти казвам. Веднага. Хайде.
Щом момиченцето изчезна обратно в къщата, Дени реши, че е време да намеси и себе си.
— Как си? — любезно попита той. — Аз съм приятел и шофьор на Мич, но ти можеш да ме наричаш Дени.
Тя отмести поглед към него съвсем за кратко, кол кого да хвърли няколко отровни стрели.
— Господине, не ме карайте да ви обиждам — каза тя, после се обърна отново към Мич. — А теб вече те попитах: какво, по дяволите, правиш тук? Не искам да те виждам наоколо. Дестини също няма нужда от теб.
— Действай, човече — каза Дени и го смушка по рамото.
Мич извади от джоба си малък плик.
— Не е много, но… ето. — Вътре имаше двайсетачка, две по пет и петдесет измачкани банкноти по един долар. Той се опита да й го подаде през счупеното стъкло на междинната врата, но Алиша отблъсна ръката му.
— О, не, и дума да не става! Смяташ, че този малък плик ще те направи татко? — Гласът й премина в тихо съскане. — Ти си просто една стара грешка, Мич, нищо повече. Що се отнася до Дестини, нейният баща е мъртъв — това знае тя и така ще си остане. А сега ще се разкарате ли от имота ми, или да викам полиция?
Кръглото лице на Мич посърна.
— Поне вземи това — каза той и отвори междинната врата. Алиша бързо отскочи назад, а Мич пусна плюшената маймуна на пода, до краката й.
Мъчителна гледка. Дени реши, че е видял достатъчно и е време да си ходят.
— Е — обади се той, — чака ни дълъг път обратно до Кливланд, затова е време да тръгваме към О-хай-о. Съжалявам за безпокойството, госпожо. Това наше малко посещение не беше чак толкова добра идея в крайна сметка.
— Сериозно? — възкликна тя и хлопна вратата под носовете им.
Докато крачеха обратно по алеята, Мич изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да се разплаче.
— Гадна работа, Дени. Тя би се гордяла с мен, ако знаеше какво правим. Така ми се искаше да й кажа…
— Но не го направи. — Дени прехвърли ръка през рамото му и започна да шепне на ухото му: — Остана верен на мисията, Мичи, а това е най-важното. Хайде сега да открием „Тако Бел“ и да се подкрепим преди тръгване.
Преди да отвори вратата откъм шофьорската седалка, Дени затвори предпазителя на 9-милиметровия „Валтер“, закопчан в кобура под якето му. Мич се оказа по-голям герой, отколкото самият той предполагаше. Току-що бе спасил живота на собствената си дъщеря.
Алиша може и да бе мръсница, но не подозираше абсолютно нищо, а Дени за нищо на света не би застрелял петгодишно момиченце, което дори нямаше представа кой е Мич. Целта на задачата бе преценка на риска, а тук нямаше никаква опасност.
Ако човекът от Вашингтон е недоволен, нека си търси друг наемник за тази работа.