Тамбур бе детектив от Отдела за наркотици и специални разследвания. Не го познавах лично, но това не превръщаше случая в по-малък кошмар. Вашингтонската полиция току-що бе изгубила един от своите, и то по много ужасен начин. Детектив Тамбур беше открит прострелян с едрокалибрен куршум, преминал през главата му и отнесъл половината му череп.
Беше вече тъмно, но няколко мощни прожектора осветяваха местопрестъплението като футболен стадион. В единия край стърчаха две шатри — едната служеше за команден център, а другата — за съхраняване на веществените доказателства далеч от зрителното поле на досадните новинарски хеликоптери, кръжащи над главите ни.
Освен това имаше катери на пристанищната полиция във водата — за да държат туристическите плавателни съдове далеч от брега. Навсякъде имаше и хора от ръководния състав.
Още щом ме видя, Пъркинс веднага ме повика с жест. Стоеше встрани от суматохата и си шушукаше с помощник-директорите на Отдела за борба е наркотиците и на Следствената служба, както и с някаква жена, която не познавах.
— Алекс, това е Пени Зиглър от Министерството на вътрешните работи — каза той и стомахът ми се сви на топка. Министерството на вътрешните работи?
— Има ли нещо, което трябва да знам? — попитах.
— Има — отвърна Зиглър. Лицето й изглеждаше напрегнато, също като нашите. Мъртвите ченгета имат склонността да обръщат всичко с главата надолу.
— През последния месец детектив Тамбур бе неоткриваем — каза тя. — По-късно тази седмица смятахме да повдигнем обвинение срещу него.
— Какво обвинение? — попитах.
Тя погледна към Пъркинс и изчака одобрителното му кимване, преди да продължи.
— Последните две години Тамбур ръководеше тайна операция в три от големите жилищни комплекси в Анакостия. Прибирал е половината от задържаната дрога, предимно фенциклидин, кокаин и екстази. Препродавал ги е чрез мрежа от улични дилъри в Мериленд и Вирджиния.
— Може би точно затова е бил тук — добави Пъркинс и поклати глава. — Намерили са кокаин в багажника му.
Три думи проблеснаха в съзнанието ми: Лисици в кокошарника.
За по-малко от минута Тамбур стремглаво се приближи до профила на снайперистките жертви.
В същото време обаче той не беше публична личност. Името му не присъстваше във водещите вестникарски заглавия — поне до този момент, — а това го отличаваше от останалите жертви.
Ключова фигура? Не можех да бъда сигурен, ала не можех и да се отърся от усещането, че тук имаше нещо гнило.
— Искам да наложа информационно затъмнение за полицейските радиостанции относно всичко, свързано е този случай — казах на Пъркинс. — Който и да е извършителят, очевидно има някаква вътрешна информация.
— Съгласен съм — отвърна той. — Алекс? — Пъркинс сложи ръка на рамото ми и ме погледна в очите. Неговите изглеждаха напрегнати. А може би и малко отчаяни. — Измъкни ни от тази дяволска каша — каза ми. — Ситуацията е на път да излезе извън контрол.
Ако нашите снайперисти нямаха пръст в това убийство, ситуацията вече беше излязла извън контрол.
63.
Веднага след моето пристигане започнаха да се появяват хора от ФБР. Това определено бе нож с две остриета за мен. Техните оперативни групи по събиране на улики носеха със себе си някои от най-добрите джаджи — но в същото време това означаваше, че поредната среща с Макс Сийгъл нямаше да ми се размине.
Както и очаквах, двамата с него почти опряхме чела над трупа на Нелсън Тамбур.
— Изходната рана си я бива! — отбеляза Сийгъл, нахлувайки в личното ми въздушно пространство с обичайната си деликатност. — Чух, че не му е била чиста работата. Вярно ли е? Така или иначе ще разбера.
Игнорирах въпроса му и отговорих на онзи, който би трябвало да зададе.
— Далекобойно оръжие, със сигурност. Няма никакво оцветяване. А като се вземе предвид положението на тялото, изстрелите са дошли някъде оттам, предполагам.
Точно срещу нас, на около 250 метра от брега, се виждаха лъчите на прожекторите, които шареха по храсталаците на остров Рузвелт. Два наши екипа работеха там в опит да открият гилзи, отпечатъци от подметки или каквото и да било друго.
— Каза изстрели, в множествено число? — попита Сийгъл.
— Точно така. — Посочих към възвишението зад лобното място на Тамбур. От земята стърчаха четири жълти флагчета, по едно за всеки от откритите досега куршуми.