— Три неуспешни изстрела от общо четири — въздъхнах аз. — Не съм сигурен, че си имаме работа със същия стрелец.
Сийгъл огледа няколко пъти разстоянието от реката до тялото на Тамбур.
— Може да са стреляли от някоя лодка. Днес има вълнение. Това би могло да обясни неточните изстрели.
— В открита вода няма възможност за прикритие — казах — и рискът от свидетели е много по-голям. Освен това те винаги стрелят точно. Един-единствен смъртоносен изстрел, поне досега.
— Мотото на снайпериста — каза Сийгъл.
— Мисля, че за тях е въпрос на чест. Чисто технически работата им е безупречна. Допреди този случай.
— Значи с по-вероятно да имаме още един луд с далекобойна снайперистка пушка, който се размотава наоколо?
Вече усещах надигащото се високомерие в гласа му. Започваше се. Отново!
— Твоето управление не работеше ли точно върху тази възможност? — казах. — Това ми каза Пател на срещата, която ти пропусна.
— Ясно. — Сийгъл се отпусна обратно на петите си. — А ти работиш ли върху някакви свои теории напоследък, или просто ти е достатъчно онова, което ти подават наготово?
Предположих, че се чувства застрашен от мен и ме провокира, с цел да изляза от рамките на доброто професионално поведение. Очаквах подобна тактика, затова просто млъкнах и насочих вниманието си върху терена около трупа на Тамбур.
Когато стана ясно, че нямам намерение да отговарям, той опита отново, но от друг ъгъл.
— Знаеш ли, възможно е тези да са просто дяволски добри — небрежно подхвърли той. — Основи на тероризма: най-добрият начин да изпреварваш полицията, е да бъдеш непредсказуем. Това е приемлива версия за този случай, нали?
— Не изключвам абсолютно нищо — отвърнах аз, без да се обръщам.
— Хубаво — каза той. — Хубаво е, че се учиш от грешките си. Нали това те подхлъзна в случая с Кайл Крейг?
Сега вече се обърнах и го погледнах право в очите.
— В общи линии той просто те надхитри, нали? — продължи Сийгъл. — Мислеше един ход напред и непрекъснато променяше играта си. И все още го прави, нали? Дори и днес? — Той сви рамене. — А може би и това съм разбрал погрешно.
— Знаеш ли какво, Макс? Просто… млъкни. — Изправих се и застанах с лице към него, доста по-близо от допустимото. Вече не се опитвах да „обуздавам“ Сийгъл. Просто трябваше да кажа онова, което ми напираше. — Каквито и да са проблемите, с които трябва да се пребориш, мога да ти препоръчам добри специалисти. Но междувременно, ако не си забелязал, днес тук загубихме един от своите. Прояви малко уважение.
Предполагам, че реагирах точно според очакванията му. Сийгъл отстъпи крачка назад, но без да сваля самодоволната усмивка от лицето си. Сякаш винаги имаше някаква шега, която само той разбираше.
— Добре тогава — рече той и кимна през рамо. — Ще бъда ей там, ако случайно ти потрябвам.
— Няма да ми трябваш — отвърнах аз и отново се залових за работа.
64.
До девет сутринта вече бях провел спешен телефонен разговор с управлението на Бюрото и с Оперативната разузнавателна група, брифинг с кметския кабинет, както и отделна среща с моя екип от Вашингтонската полиция, които вече се намираха на местопрестъплението.
На този етап един от най-важните въпроси бе дали си имахме работа с Патриотите, или с някой, който ги копираше. Балистичната експертиза бе най-бързият начин за доказване на евентуална връзка, затова изпратихме хеликоптер, който да доведе за консултация Кейлин Джъргър от лабораторията на ФБР в Куонтико.
Удивителна гледка — да наблюдаваш как черният хеликоптер „Бел“ се спуска за кацане право на пустата алея.
Изтичах да посрещна Джъргър.
Носеше джинси и памучна блуза с качулка и с надпис „Куонтико“; вероятно я бяха измъкнали направо от дивана във всекидневната й. На пръв поглед човек никога не би предположил, че тази дребна и скромна жена знае за огнестрелните оръжия повече от всеки друг в радиус от три щата.
Когато й показах мястото, на което бе намерено тялото на Тамбур, и разположението на четирите открити куршума, тя ме погледна многозначително. Не обелих и дума в отговор. Исках Джъргър да направи изводите си сама, без да й влияя.
При шатрата за улики ни чакаше целият свят. Навън гъмжеше от полицаи и агенти, в това число почти всички колеги на Тамбур от Отдела за наркотици и специални разследвания. Вътре открихме Пъркинс, Джим Хийкин от дирекция „Разузнаване“, Макс Сийгъл, няколко помощник-директори от Вашингтонската полиция и от ФБР и неколцина представители от Обединените оперативни групи. Джъргър огледа морето от напрегнати лица и незабавно се залови за работа, сякаш наоколо нямаше никой друг, освен нас двамата.