— Готова ли си за смяна на пейзажа, скъпа моя?
Той я взе на ръце, положи я върху застлания на пода плътен найлон, за да се отпусне малко, и се залови с другите си задачи. Това го подсети за не толкова скъпата му, но отдавна покойна майка Мириам, която сутрин оставяше замразените пържоли на кухненския плот, за да се отпуснат, преди да ги сготви за вечеря. Ето че в крайна сметка бе научил нещо полезно от нея.
След това се зае със стените. До старите снимки бяха залепени десетки нови — резултат от няколко умопомрачителни дни допълнително наблюдение над Крос. Досадна част от целия процес до момента, но усилията определено си струваха.
Ето ги Алекс Крос и Джон Сампсън, работещи по онзи великолепно заплетен случай на площад „Франклин“.
А ето го и Алекс със сина си Али и майката Кристин, която предизвика немалка суматоха с появата си.
Вече нищо от това не му трябваше — всяка снимка, всяка карта, всяка вестникарска изрезка, която бе запазил от пристигането си във Вашингтон. Знаеше ги наизуст. Дошъл бе моментът да изтрие подробностите от главата си и да полети!
Навремето Кайл щеше да иска — не, не просто да иска, а да изпитва потребност — да планира всичко това до най-малката подробност. Ала вече не беше така. Сега възможностите просто стояха пред очите му и само чакаха да бъдат грабнати.
Може би последната част от повествованието щеше да звучи така: Алекс се събужда на пода в банята. Ножът е все още в ръката му. Той става, замаян и объркан, и влиза в спалнята, за да открие Бри, изкормена в собственото им легло. Когато хуква да провери дали децата са добре, намира в същото състояние и тях, и бабата. Алекс не помни нищичко, не помни дори как се е прибрал у дома същата нощ. Година-две по-късно той вече ще знае всичко за неповторимия ад на затвора с максимално строг режим, гниейки в собствената си невинност, докато стените на килията го притискат все повече и повече с всеки изминал ден.
А може би — не.
Може би Кайл щеше да очисти Алекс окончателно, веднъж завинаги. Добрите стари методи за измъчване и убийство — да не говорим за уникалната възможност да наблюдава Крос, докато умира — също криеха собствен чар.
Междувременно нямаше нужда да бърза с избора на окончателно решение. Единствената му работа засега бе да играе ролята на Макс Сийгъл, да стои нащрек за евентуалните възможности и да се фокусира върху онова, което стоеше непосредствено пред него.
А в конкретния момент това се явяваше агент Пател.
Той отиде да я нагледа и установи, че е започнала леко да омеква по краищата. Всичко вървеше идеално. Когато започнеше да намирисва, той вече щеше да се е отървал от нея.
— Забавлявахме се добре с теб, сладка моя — каза той и се наведе, за да я дари с непорочна прощална целувка по устните. После опакова гостенката си в стандартен бял чувал за трупове и закопча пипа догоре.
67.
Поредната ранна сутрин, поредното обаждане от Сампсън. Този път дори не бях станал от леглото.
— Чуй ме, захарче, знам, че си имал ужасна нощ край реката, но реших, че трябва да те уведомя за следното — току-що открихме още един труп по случая с числата.
— Просто в перфектното време — казах аз, все още легнал по гръб с ръката на Бри, преметната през гръдния ми кош.
— Предполагам, че никой не обръща внимание на записките ми. Виж какво, аз мога да поема изцяло случая, ако ти решиш да пропуснеш.
— Къде си? — попитах.
— На автобусния терминал зад „Юниън Стейшън“. Сериозно ти казвам, Алекс, звучиш ми така, сякаш те мъчи тежък махмурлук. Защо не се върнеш в леглото и да забравим, че съм се обаждал?
— Не — отвърнах. Всяка частица от мен копнееше да остане залепнала за матрака, но не ми се пропускаше възможността да бъда пръв на местопрестъплението.
Когато се надигнах и стъпих на пода, Бри улови ръката ми.
— Господи, Алекс, не е ли… прекалено рано? Какво става?
— Съжалявам, че те събудих — казах аз и се наведох да я целуна. — Между другото, нямам търпение да се оженя за теб.
— О, така ли? А това ще промени ли нещо от… всичко това?
— Не, няма — отговорих. — Чисто и просто споделям, че нямам търпение.
Тя се усмихна — прекрасна гледка, макар и в сумрака. Никоя жена, която някога съм познавал, не може да изглежда като нея сутрин. Нито толкова добре, нито толкова секси. Наложих си да стана от леглото, преди да съм започнал нещо, което нямах време да довърша.