— Няма да ти трябват монети, за да ми се обадиш — допълних. — Просто кажи на който и да било полицай на улицата, че искаш да говориш с мен. И не се забърквай в неприятности с този нож, чу ли?
Не каза довиждане, естествено. Просто прибра ножа в джоба си и тръгна по „Ди стрийт“, а ние стояхме и гледахме как се отдалечава.
— Слушам те, Сампсън — казах. — И ти ли мислиш същото като мен?
— Така смятам — отвърна той. — Просто ще изчакам да се скрие зад ъгъла.
— Съгласен съм. Аз ще помоля Сийгъл да довърши работата в приюта. Искам да занеса тази кутийка кока-кола в лабораторията, може пък да открием нещо интересно.
Нашият мистериозен човек стигна до Първа улица, зави наляво и продължи напред, докато се скри от полезрението ни.
— Добре, аз поемам оттук — каза Сампсън. — Ще ти звънна, ако изникне нещо.
— Аз също — отвърнах аз и се разделихме.
86.
Докато се отдалечаваше от полицаите, Станислав Вайда все още усещаше как сърцето му бие лудо. Нещата не бяха приключили. Не. Не. Далеч не.
Всъщност, когато стигна до ъгъла и се осмели да погледне назад, те продължаваха да го наблюдават. Може би щяха да го последват.
Допусна голяма грешка, че хукна да бяга. Това само влоши нещата. Сега не му оставаше нищо друго, освен да продължи да върви. Да. После ще му мисли. Да.
Пазарската количка го чакаше точно там, където я бе оставил — в една ниша на гърба на „Линдхолм“. Не беше позволено да се ползва задният вход. Всъщност много малко хора знаеха, че изобщо има такъв.
Нишата бе достатъчно голяма да побере количката — без да се вижда от улицата, — когато се налагаше да я остави някъде. Той я извади от там и продължи да върви бавно и предпазливо, ала готов да хукне отново, ако се наложи.
Обичаше да се движи. Вървенето успокояваше съзнанието му. А потракването и вибрирането на количката по тротоара бе като бял шум, който заглушаваше другите градски звуци. Създаваше пространство, където той можеше да мисли ясно, да се фокусира върху работата си и да планира следващите си действия.
Сега трябваше да си спомни докъде беше стигнал, преди да го прекъснат.
44-то мерсеново число, това ли беше? Да. Точно така. 44-то мерсеново число.
Картината бавно започна да се завръща в съзнанието му, като проблясък от сенките, докато най-после успя да я види ясно.
Да я види и да я изкаже с думи.
Думите се изливаха от него като порой, но тихо, нищо повече от едва доловимо мърморене. Неразбираемо за околните, но напълно достатъчно да съживи числото за себе си, отново.
— 2^32582657-1 — каза.
Да. Точно това беше. 44-то число на Мерсен. Да. Да. Да.
Той ускори крачка и продължи нагоре по улицата, без да поглежда назад.
87.
Когато пристигнах в Сектора за анализ на пръстови отпечатъци, вътре цареше пълна тишина. Единственият човек в лабораторията бе от цивилния персонал, Бърни Стрингър, наричан от всички Стрингс. От слушалките на айпода му се чуваше хеви метъл, докато работеше.
— Надявам се, че не е нещо спешно! — извика той и чак тогава измъкна едната слушалка от ухото си. — Спуквам си задника от бързане с едни наркотици.
На работния плот до него имаше две пълни кутии с предметни стъкла.
— Искам да снемем отпечатъци от това тук — казах аз и му показах кутийката от кока-кола.
— Тази вечер? — попита той.
— Да. Всъщност веднага.
— Оправяй се сам, човече. Цианоакрилатът е в чекмеджето до камерата.
Нямах нищо против. Обичам да работя в лабораторията, когато ми се удаде възможност. Това ме кара да се чувствам по-умен, макар че снемането на отпечатъци е криминалистика за начинаещи.
Приближих се до камерата за опушване и поставих кутийката вътре. После сложих няколко капки цианоакрилат — което всъщност е просто вид лепило — в чинийка и запечатах отвора, за да се загрее за известно време.
След около петнайсет минути разполагах с чудесен комплект от четири отпечатъка върху повърхността на кутийката. Имаше и следа от лапата на Сампсън, но тя лесно се разпознаваше, предвид огромния размер.
Върху онези, които ми трябваха, нанесох черен прах с дактилоскопна четка и направих няколко снимки за всеки случай.
След това остана само да ги сваля с прозрачно тиксо и да ги залепя върху хартия за сканиране.