— Ей, Стрингс! — извиках. — Мога ли да използвам твоя профил в системата?
— Давай, мой човек! Паролата е г-о-л-я-м-з-а-д-н-и-к.
— Ама разбира се — казах.
— Ъ? Какво каза?
— Нищо.
Вкарах сканираните отпечатъци в компютъра и зачаках. Половин час по-късно системата за разпознаване на пръстови отпечатъци даде четири възможни съвпадения. В повечето случаи окончателното сравняване се прави с човешко око, което е добре. Това спомага за запазването на човешкия фактор в процеса.
Не ми отне много време да отсея един от четирите отпечатъка.
Дъгообразният мотив върху показалеца на човека бе доста характерен и изпъкваше сред плетеницата от гънки.
След няколко удара по клавиатурата името му се появи на екрана заедно с досието му.
Станислав Вайда.
Това обясняваше акцента. Бе арестуван само веднъж, преди година и половина, по обвинение за битово насилие в Колидж Парк, Мериленд. На пръв поглед — дребна работа.
А всъщност току-що се бях натъкнал на убиец.
88.
Първоначалното търсене в интернет за Станислав Вайда показа купища разнообразни резултати. После стесних търсенето до новинарски статии и се натъкнах на изобилие от истории отпреди година във връзка с безследно изчезнал човек.
Това изглеждаше обещаващо и аз отворих първата връзка към статия от „Балтимор Сън“.
12 април, Колидж Парк. Продължава издирването на Станислав Вайда, 51, преподавател в Мерилендския университет, видян за последно на 7 април вечерта на излизане от учебното заведение.
Психическото състояние на професора по време на изчезването му се превърна в широко дискутирана тема. Местната полиция и университетската управа отказват да коментират този въпрос, но нестабилното поведение на професора през последните шест месеца е общоизвестен факт.
През октомври от дома на Вайда на „Радклиф Драйв“ е постъпило обаждане в полицията с оплакване за домашно насилие. Вайда, който до този момент не е имал криминално досие, е бил обвинен във физическо насилие и е прекарал нощта в ареста, но по-късно обвинението е оттеглено.
През последната година професор Вайда е бил викан при ректора на университета два пъти: веднъж — за безпричинно агресивно отношение към дипломиран студент; и веднъж — след „избухване“, по думите на свидетел, в университетската библиотека заради липсващо списание.
Вайда, професор по математика, пристига от Полша в Съединените щати през 1983 г., за да учи в Бостънския университет, където печели няколко академични награди в своята област. В по-късен етап е включен в документалния филм на „Пи Би Ес Нова“ „Личности за пример“ заради изследванията си в областта на простите числа и най-вече заради опитите му да открие доказателство за онова, което мнозина смятат за светия Граал на съвременната математика: хипотезата на Риман…
Тук незабавно прекратих четенето, затворих страницата и набрах номера на Сампсън още преди да съм излязъл от лабораторията.
— Стрингс, много благодаря.
— Няма проблем. Радвам се, че успях да помогна.
89.
— Къде си, Джон?
— Пред проклетия приют, ако изобщо можеш да повярваш. Аз поне не мога. Човекът обиколи квартала с количка от супермаркет, при това няколко пъти, а после се регистрира за нощувка още преди Сийгъл и останалите да сме си тръгнали. Чакам Дони Бърк да ме смени за през нощта.
— Трябва да изведем този човек от там — казах.
— Защо ми звучиш така, сякаш тичаш?
— Той е професор по математика, Джон. Експерт по прости числа. И хипотезата на Риман.
— Какво?
— Да. Казва се Станислав Вайда и е в неизвестност от една година. Чакай ме там. Идвам веднага.
Щях да стигна по-бързо с тичане, отколкото с колата. Слязох по задното стълбище и хукнах напряко през „Джудишъри Скуеър“.
— Аз ще се заема — каза Сампсън. — Ще го изкарам от тук още преди да дойдеш.
— Джон, недей…
Но той вече беше затворил. На моменти Сампсън е също толкова упорит и твърдоглав, колкото съм и аз понякога, и точно поради тази причина не мога да му се сърдя.
Ускорих крачка.
От „Джудишъри Скуеър“ излязох на „Форт стрийт“ и пресякох направо към Втора. Преди да стигна дотам обаче, видях Сампсън да тича към мен откъм гърба на сградата.