— Изчезнал е, Алекс! Количката му вече я няма, а се оказа, че сградата имала шибан заден вход. Той ме надхитри! Измъкнал се е! — Сампсън се обърна, изрита торба с боклук от тротоара и го разпиля по улицата.
Успях да го дръпна назад преди втория ритник.
— Чакай малко, Джон. Едно по едно. Все още нищо не знаем със сигурност.
— Изобщо не започвай с това — прекъсна ме той. — Той е. Аз лично му дадох онзи нож в ръцете, а после го оставих да се измъкне.
— Двамата го направихме, Джон — казах. — Двамата.
Ала Сампсън изобщо не ме чуваше. Сигурен бях, че каквото и да му кажех, той пак щеше да обвинява себе си, затова спрях да опитвам и пристъпих към действие.
— Не може да е стигнал далеч — започнах да разсъждавам. — Все пак не е скочил в такси или нещо подобно. Ще обикаляме квартала цяла нощ, ако трябва. Незабавно ще разпространя информацията до всички полицейски управления във Вашингтон. Ти сложи още хора на улицата. Сутринта може да извикаме и някой от специалните части, ако се наложи. Те са като хрътки. Ще го хванем.
Сампсън кимна и тръгна нагоре по улицата, без да обели и дума.
— Как му беше името? — попита той, когато го настигнах.
— Станислав Вайда — казах.
— Станислав…?
— Вайда.
— По дяволите. Ще се науча да го казвам, когато заловим кучия му син.
90.
Изминаха три дни, преди да отбележим и най-малък напредък. Нито следа от Тали. Нито от Хенеси. Нито от Вайда.
И после се случи най-лошото.
В петък сутринта, за трети път през този месец, получих ранно обаждане от Сампсън за поредния труп. Поредният бездомник, пребит до смърт, поредните числа, издълбани по гърба и челото му.
Ала този път имаше нещо различно — и то промени всичко.
— До трупа са открили пазарската количка на Станислав — каза Сампсън. — Или поне аз съм почти сигурен, че е негова. Трудно е да ги различи човек все пак. — Гласът му звучеше дрезгаво. Нямах представа колко часа — и дали изобщо — е спал след изчезването на Вайда. — Горкото хлапе изглежда на не повече от осемнайсет, Алекс.
— Сампсън, добре ли си? — попитах. — Звучиш ми така, сякаш не си на себе си.
— Добре съм… надявам се.
— Вината не е твоя, Джон. Знаеш го, нали?
Той все още не беше готов да отговори на този въпрос. Каза само:
— Не си длъжен да дойдеш.
— Идвам — казах. — Разбира се, че идвам.
91.
Местопрестъплението на площад „Фарагът“ изглеждаше потискащо познато, когато пристигнах. Никога не съм сигурен кое е по-лошо — шокът от нещо, което виждам за пръв път през живота си, или бремето да го виждам твърде често.
— Количката определено е негова — каза Сампсън. — Току-що открихме това.
Той вдигна пред погледа ми прозрачна торбичка за веществени доказателства, в която лежеше собствената ми визитна картичка, омазана с кръв. Гледката ми подейства като ритник в главата. Ама че каша…
— Освен това по рамката има видими пръски кръв, а на долната решетка открихме чук с отрязана дръжка. Вероятно оръжието на убийството.
— Знаеш ли какво си мисля — казах. — Точно до „Линдхолм“ има дълъг подлез, където винаги спят бездомници. Може би точно там намира жертвите си.
— Може би — рече Джон, — но защо тогава ги мъкне с количката чак тук? Изобщо не го проумявам. Защо „Кей стрийт“?
Без да броим постановката на Кайл Крейг с Анджали Пател, и трите жертви бяха оставени някъде по „Кей стрийт“, всяка от тях близо до пресечка с улица, чието име се състоеше от прости числа — Двадесет и трета, Тринайсета, а сега и Седемнайсета. При два случая бе по-трудно да се установи, но след третия тази особеност веднага изпъкваше. Запитах се дали буквата „к“ означаваше нещо конкретно в математиката, но нямаше как да си отговоря.
— Човекът е луд, Сампсън. Това е единствената константа. Няма да стигнем далеч, ако тръгнем да търсим мотив.
— Или него — каза Джон и посочи с пръст количката.
Нямам представа какво го е накарало да зареже нещата си, но тук има нещо различно. Алекс. Не знам какво е, но имам усещането, че може никога повече да не видим този човек. Мисля, че с него е свършено.
92.
Станислав Вайда примигна и отвори очи. В началото не виждаше нищо друго, освен мъгляви очертания. После съвсем бавно нещата започнаха да придобиват по-ясни форми. Стена. Бетон. Стар бойлер върху напукан циментов под.