— Кайл Крейг.
Скочих като попарен. Когато взех телефона, Кайл продължаваше да говори.
— Бри, скъпа? Там ли си?
Ако беше пред мен, сигурно щях да го убия, без да се замисля. Ала положих усилия да запазя самообладание и да овладея емоциите си.
— Кайл, Алекс е. Никога повече не се обаждай на този номер — казах аз и затворих.
Долната челюст на Бри увисна, съвсем буквално.
— Какво беше това? — попита. — Защо го направи?
— Трябваше да му поставя граница. Не мога непрекъснато да му позволявам да определя нравилата.
— Мислиш ли, че ще се обади пак?
— Е, ако не се обади, двамата с теб ще спечелим още малко сън — казах.
Нещо се бе променило в мен. Нямах намерение да играя тази игра вечно. Просто не можех.
Няколко секунди по-късно звънна моят мобилен телефон.
— Какво искаш? — просъсках в слушалката.
— Бри така и не отговори на въпроса ми — каза Кайл. — Попитах я как върви сватбената подготовка. Реших, че това е по-скоро нейна грижа, отколкото твоя.
— Не — скастрих го. — Ти просто искаше да ни уплашиш.
Той се засмя почти приятелски.
— И успях ли?
— Затварям, Кайл.
— Чакай! — каза той. — Има още нещо. Важно е, иначе не бих се обадил толкова рано.
Не попитах какво е. Всъщност щях да затворя така или иначе, но той продължи да говори.
— Имам годежен подарък за теб — каза. — Нещо такова. Щом ви позволявам да се ожените и прочее. Приготвил съм ти нещичко, което да облекчи натоварения ти график, за да обърнеш повече внимание на красивата бъдеща булка.
Сърцето ми се сви. Трябваше да разбера какво е.
— Кайл? Какво си направил?
— Е, ако ти кажа, това ще развали изненадата, не мислиш ли? Двайсет и девета и „Кей стрийт“, североизточния ъгъл. Няма да е зле да побързаш.
94.
До изгрев-слънце вече бяхме изпратили оперативна група в пълен състав на ъгъла на 29-а и „Кей“. От Кайл можеше да се очаква всичко и въпреки че рискувахме да сгрешим, ако се появим, когато и където той ни е казал, аз просто не можех да пренебрегна това телефонно обаждане. Затова взехме предпазни мерки, доколкото обстоятелствата позволяваха.
Мястото се намираше до единия край на „Рок Крийк Парк“, а отгоре минаваше магистрала „Уайтхърст“. На надлеза поставихме въоръжени с автомати полицаи и блокирахме видимостта към ъгъла с бариера от бронирани микробуси на специалните части.
Командният ни център се намираше в кафене на „Кей стрийт“, откъдето командирът на специалния отряд Том Огилви можеше да поддържа радиовръзка с екипа си. Сампсън и аз също имахме слушалки.
Разполагахме с екип за спешна медицинска помощ, както и с патрулни полицаи, които блокираха улицата на една пресечка разстояние в двете посоки. Всички носеха шлемове и бронежилетки.
И в крайна сметка усилията ни можеха да се окажат напразни. Кайл наблюдаваше ли ни? Беше ли въоръжен? Готвеше ли ни изненада? Или може би нищо подобно. Подозирах, че той искаше да си задавам точно тези въпроси точно в този момент.
Така или иначе на оперативната група не й отне дълго да открие нещо. По-малко от пет минути след влизането им в парка ръководителят им се обади по радиостанцията.
— Открихме труп. Бял мъж на средна възраст. Изглежда като бездомник.
— Действайте предпазливо — отвърна Огилви. — Направете пълен оглед около тялото, преди някой да го е докоснал. Екип Б, искам ви в повишена бойна готовност.
Три минути изтекоха в тишина и чак тогава се чу заветното „чисто е“. Когато тръгнах към вратата на кафенето. Сампсън ме стисна за лакътя.
— Остави това на мен, Алекс. Ако Кайл е тук, може да чака точно теб.
— И дума да не става — отсякох. — Освен това, ако Кайл някога реши да се изправи срещу мен, ще бъде лице в лице, а не от разстояние.
— О, ти знаеш абсолютно всичко за този маниак, така ли? — попита той.
— Това поне го знам — казах аз и излязох навън.
Още преди да се приближа до трупа в парка, разпознах мръсното палто на Станислав Вайда. Лежеше на една страна, напъхан под храстите, точно като собствените си жертви.
Този път нямаше надписи по кожата. Единствената видима травма бе единична прободна рана в областта на шията, като при Анджали Пател. По кожата на врата му имаше плътно петно от засъхнала кръв, която продължаваше надолу под ризата му. Това означаваше, че най-вероятно е бил седнал или прав, когато са го наръгали. А може би и смъртта бе настъпила в същото положение.