Бри влезе в стаята — боса и облечена в един от хотелските халати за баня. На пръв поглед изобщо не личеше, че е уплашена и напрегната точно колкото мен.
— Макс, радвам се да те видя — каза тя и протегна ръка към него.
— Аз се радвам да те видя много повече — отвърна той, без да крие задоволството си.
Ала когато се здрависаха, Бри бръкна със свободната си ръка в джоба на халата си, измъкна оттам малък метален флакон — лак за коса от безплатния комплект в банята — и напръска очите на Кайл. Той изпищя от болка, а Бри се възползва от момента и заби коляно в слабините му.
В същото време аз грабнах стъклената гарафа от барплота, където я бях оставил предварително. Прекосих стаята с три бързи скока и замахнах с всичка сила. Стоварих тежкия съд върху носа и челюстта на Кайл и той се свлече на пода. Навсякъде се разхвърчаха парчета стъкло.
Али изпищя, ала нямаше време да го успокояваме или да му обясняваме какво се случва. Бри го грабна с една ръка, сякаш бе лек като перце, улови Джени за лакътя и ги изведе от стаята.
А аз се хвърлих върху Кайл с цялата си тежест.
114.
Кайл замахна с юмрук и ме удари право в челюстта. Главата ми изтръпна от болка, но нямаше как да му отвърна. Едната ми ръка притискаше китката му, а другата — оръжието, което криеше под хавлията.
Вместо това го ударих силно с глава по кървящата рана. Това бе достатъчно, за да измъкна оръжието му. „Берета“, девет милиметра. Пистолетът на Макс Сийгъл.
Претърколих се назад, скочих на крака и насочих оръжието между очите му, които той бясно търкаше в опит да ме види.
— Обърни се! — извиках. — Легни по очи с ръцете встрани от тялото!
Кайл се усмихна. Очите му бяха кървавочервени и от тях бликаха сълзи, ала аз бях сигурен, че вече отново ме виждаше.
— Каква ирония — каза. — Онази вечер в колата можех да се закълна, че ме лъжеше, но ти наистина не можеш да натиснеш този спусък, нали?
— Не и без причина — отвърнах. — Така че или ми дай такава, или се обърни и целуни пода… Веднага! Направи го!
— Знаеш, че съм възпитан човек, Крос, но да ти го начукам.
В следващия миг той се обърна твърде бързо с парче стъкло в ръка, което мълниеносно се стрелна към мен. Усетих как мускулът на глезена ми се разкъса и коляното ми се огъна. Свлякох се на земята, преди да разбера какво става.
А Кайл скочи на крака.
Тръгна към изхода, препъвайки се — и може би точно това спаси живота му. Единственият изстрел, който успях да възпроизведа, разби на парчета плъзгащата се врата вместо главата му секунди преди той да скочи от терасата и да изчезне навън.
115.
Добрах се до плажа и стрелях веднъж във въздуха. Всички, които все още не правеха път на Кайл, започнаха да се разпръскват в различни посоки. Походката му бе много нестабилна. Може би имаше мозъчно сътресение, но и моето коляно не ми помагаше особено. За пръв път през, живота си участвах в подобно преследване.
Някои хора пищяха, други дърпаха децата си от водата. После Кайл се наведе и грабна от пясъка малко момченце на не повече от две или три години, преди майка му да се е добрала до него.
Жената хукна след тях, но Кайл притисна момчето към тялото си като щит.
— Назад! — изкрещя той. — Назад или ще…
— Вземи мен! — Майката падна на колене, неспособна нито да продължи напред, нито да се върне назад. — Вземи мен вместо него!
— Кайл, остави го!
Той се обърна да ме погледне, а аз бях достатъчно близо да видя, че очите му отново излъчваха спокойствие. Вече разполагаше с разменната монета, от която се нуждаеше, и го знаеше много добре.
— Ти дойде тук заради мен, а не заради това момче — казах. — Пусни го! Вземи мен.
Горкото момченце хлипаше и протягаше ръчички към майка си, но Кайл го вдигна малко по-високо и го стисна още по-силно.
— Първо трябва да ми върнеш пистолета — нареди той.
— Без повече приказки. Просто остави оръжието на земята и отстъпи назад. Три. Две…
— Добре. — Започнах бавно да се навеждам. Кракът ме болеше ужасно и вече едва го движех. — Оставям го.
Ала не можех да доверя това дете на честната дума на Кайл. Налагаше се да рискувам — друг избор нямах. В последната секунда, преди да оставя пистолета, обърнах дулото и стрелях ниско. Момчето не беше достатъчно голямо, за да покрие Кайл от глава до пети. Изстрелът ми улучи врага малко под коляното.