Той изрева като диво животно. Момченцето тупна на пясъка и запълзя към майка си. Кайл се опита да се задържи прав на единия си здрав крак, но опитите му приключиха, когато прострелях и него.
Той се просна по гръб на пясъка и започна да се гърчи от болка. Краката му изглеждаха като кървава пихтия, но усещането беше страхотно. Особено много ми хареса това, че го прострелях със собственото му оръжие.
Тогава видях Бри — тичаше към нас с двама униформени полицаи. Тя им посочи Кайл и тръгна право към мен.
— Божичко! — Тя ме прегърна през кръста, за да поеме част от тежестта ми и да облекчи ранения ми крак. — Добре ли си?
Кимнах.
— Той ще има нужда от линейка.
— Вече пътува насам — каза единият от полицаите.
Кайл лежеше със затворени очи, но ги отвори, когато сянката ми падна над лицето му.
— Всичко свърши, Кайл — заявих. — Този път завинаги.
— Дефинирай „свърши“ — изхриптя той. Дишаше трудно и трепереше от болка. — Мислиш, че си спечелил ли?
— Не става въпрос за победа — казах. — Имам предвид, че те пращам зад решетките, за да те лиша завинаги от възможността да нараниш, когото и да било.
Той се опита да се усмихне.
— Веднъж вече го направи, но това не ми попречи — подразни ме той.
— Е, нали знаеш какво казват хората: единственото по-лошо нещо от това да влезеш в затвора, е да излезеш и да се върнеш обратно — отвърнах. — Освен ако не е просто крилата фраза.
Може би за пръв път, откакто познавах Кайл Крейг, видях нещо като страх в очите му. Продължи само секунда, после изчезна и той отново доби обичайния си самонадеян маниер.
— Нищо не е свършило! — изръмжа той, но вече му бях обърнал гръб.
Линейката тъкмо пристигаше, а аз исках да предупредя медицинския екип.
— Първо се погрижете за него — посъветвах ги, — но трябва да бъдете много внимателни. Този човек е изключително опасен.
— Оставете това на нас, сър — каза единият от полицаите. — Сега искам да предадете това оръжие.
Подадох му го — малко неохотно, — а Бри ме настани на един шезлонг, откъдето можех да наблюдавам развитието на нещата. Междувременно донесе някаква хавлия и я пристегна около крака ми.
Кайл не оказа никаква съпротива, когато медиците му сложиха интравенозна система и кислородна маска, а после отрязаха крачолите на панталона му. Беше загубил много кръв. Лицето му изглеждаше бяло като платно. Може би започваше да осъзнава, че наистина ще се върне зад решетките на федералния затвор „Флорънс“.
Сложиха го на носилка и поставиха торбичката на системата и кислородната бутилка между краката му, за да могат да вдигнат всичко в линейката.
— Трябва да му сложите белезници — извиках аз към полицаите. — И не оставяйте медицинския екип да пътува сам с него!
— Просто се успокойте, сър — сърдито отвърна единият.
— Аз съм полицай и знам какво говоря — казах. — Този човек е издирван от ФБР и трябва да му сложите белезници. Веднага!
— Добре, добре. — Той даде знак на партньора си и двамата се запътиха към Кайл.
Почти като на забавен кадър наблюдавах как първият полицай се качи в задната част на линейката. Появиха се белезниците, а после видях как Кайл се протегна за тях с онази нечовешка сила, каквато само психопат като него би могъл да събере в подобно състояние. Той използва белезниците, за да издърпа полицая към себе си, и само миг по-късно вече държеше пистолета му в ръка.
Бри скочи инстинктивно, за да се притече на помощ, но аз се претърколих от шезлонга и я повалих на земята.
Последва изстрел, след него още един.
После първата от две мощни експлозии. По-късно щяхме да разберем, че куршум бе пронизал кислородната бутилка на Кайл.
Тя избухна в огнена топка в линейката, последвана бързо от резервоара с горивото.
Мощният взрив бе оглушителен. Стъкло и метал изригнаха по-скоро нагоре, отколкото встрани, и върху нас се посипа дъжд от пясък. Отново се чуха писъци на хора.
Когато вдигнах глава, видях, че нямаше нужда да се питам дали има оцелели. От линейката бе останал овъглен корпус, от който все още се издигаха пламъци и черен пушек. Двамата полицаи и двамата медици бяха мъртви.
Кайл също. Когато огънят утихна и ние успяхме да се приближим достатъчно, за да видим тялото му, осъзнахме, че е обгорено от глава до пети.