А братовчедът? Ларкин. Истинска наслада за окото. Имаше стройно атлетично тяло, което би му дало предимство в битка. И кипеше от енергия. Способността му да променя образа си можеше да се окаже ценна, ако знаеше как да я използва. Щеше да го помоли за демонстрация.
Имаше много неща за доизпипване за твърде кратко време. Щеше да стори всичко, което е по силите й, за да увеличи шансовете им да оцелеят в това изпитание.
Но сега искаше да се наслади на сутрешната си разходка из гората, на песента на потока и танца на светлината.
Заобиколи една скала и вдигна глава срещу съществото, което спеше, сгушено в сянката й.
— Това е звън за събуждане — каза тя и насочи арбалета, който носеше.
Вампирът едва успя да отвори очи.
Взе стрелата и отново я нагласи.
Уби още трима и подплаши четвърти, който побягна по пътеката, избягвайки проникващите слънчеви лъчи. Загуби го от поглед и за да не хаби напразно стрела, хукна след него.
Конят изскочи на пътеката. Лъскав черен звяр, възседнат от златокос млад бог. Ларкин замахна с меча си и съсече бягащия вампир.
— Добра работа! — извика тя.
Ларкин насочи коня към нея под шарената сянка.
— Какво правиш тук?
— Убивам вампири. А ти?
— Конят имаше нужда да потича. Не бива да ходиш толкова далеч от къщата.
— Ти също си сам.
— Не могат да настигнат този красавец. — Ларкин потупа Влад по врата. — Бърз е като вихър. Е, колко срещна?
— Четиримата, които убих, плюс петия, когото ти очисти. Може би има още.
— Четирима други, казваш. Не си губиш времето. Искаш ли да потърсим останалите?
Изглеждаше готов за това, но тя не можеше да е сигурна. Рисковано бе да работи с непознат партньор дори ако показва забележителни умения за боравене с меч.
— Достатъчно засега. Поне един от тях ще изтича при мамчето и ще докладва, че ги изтръгваме от свърталищата им през деня. Това трябва да я жегне.
— Жегне?
— Да я ядоса.
— Аха. Е, добре.
— Впрочем ще направим малка тренировка, да видя колко те бива.
— Вече видя.
— Аз съм новият ти командир. — Очевидно не бе доволен от новината, кой би го упрекнал? Ала тя протегна ръка към него. — Ще ме повозиш ли, каубой?
Той пое ръката й и с енергично движение Блеър се настани зад него.
— Колко бързо може да тича този приятел? — попита тя.
— Дръж се здраво!
Ларкин го докосна леко с пети и конят полетя.
Глена стриваше между палеца и показалеца си щипка сяра, която трябваше да добави към сместа в котела.
— На интервали, по малко — нехайно каза тя на Хойт. — Ако прекалим, ще… — Подскочи, когато течността пламна.
— Пази косата си! — предупреди я Хойт.
Грабна няколко шноли и набързо я прихвана високо.
— Как върви там?
В металното корито камата продължаваше да гори.
— Огънят все още е нестабилен. Трябва да го овладеем — или ще изгорим и вампирите, и себе си.
— Ще се получи.
Глена взе меч, потопи го в течността, застана на крачка от нея и започна заклинанието си.
Той прекъсна онова, с което бе зает, за да посъзерцава красотата, която излъчваше, докато бе изпълнена с магическата сила. Какво бе представлявал животът му, преди тя да се появи в него? Не бе чувствал такава близост с никого, дори с Кийън. Никой не го бе гледал в очите така, че да кара сърцето му да прелива от копнеж. Огънят се плъзна по ръба на котела, по острието на меча, а тя все още стоеше там, обгърната от дим и светлина. Гласът й бе като музика, силата й — като танц.
Когато пламъците угаснаха, извади меча с маша и го остави да се закали и да изстине.
— Всяко оръжие трябва да бъде заредено поотделно. Знам, че това ще отнеме време, дни, но накрая… Какво? — попита тя, когато забеляза, че Хойт се взира в нея. — Да не би да имам магически сажди по лицето?
— Не. Красива си. Ще се омъжиш ли за мен?
Глена примигна изненадано.
— Мислех, че ще говорим за това по-късно, когато всичко свърши.
— Не, не желая да чакам. С всеки ден времето ни става все по-малко. Всеки ден е ценен. Искам да се венчаем тук, в тази къща. Не след дълго заминаваме за Галия и… трябва да бъде тук, Глена, в дома, който ще създадем.
— Разбира се. Знам, че твоите роднини не могат да присъстват, освен Кийън и Блеър. Нито пък моите. Но когато заплахата отмине, Хойт, когато всички отново са в безопасност, ще искам нов ритуал тук, в присъствието на близките ми.
— Вричане във вярност сега — сватбено тържество по-нататък. Съгласна ли си?
— Идеално. Ще… сега? В този миг? Не съм готова. Първо трябва… да свърша някои неща.
— Мислех, че предпочиташ да бъдеш гола, когато извършваш ритуал.