Докато той се приближаваше, преброи крачките му.
— Удар, удар, завъртане. Нагоре, настрани, удар. Добър е, виждаш ли? — извика тя на Глена. — Отбива и напада. Импровизирай, когато се наложи. Завъртане, ритник, удар, обръщане. Сечи! — Дръпна камата, прикачена към китката й, и я задържа на сантиметри от корема на Ларкин. — Докато червата му излизат, ти… — Отдръпна се назад при замахването на огромната меча лапа. — Уау. — Блеър опря главата на брадвата на земята и се облегна на дръжката. Само ръката му се бе преобразила. — Значи можеш и това? Да променяш части от тялото си?
— Ако пожелая.
— Сигурно момичетата в твоята страна не могат да ти се наситят.
Той остана озадачен за миг и чак след като Блеър вече се бе обърнала и бе тръгнала към Глена, избухна в самодоволен смях.
— Така е, но не благодарение на това, което мислиш. При този вид спорт предпочитам собствения си образ.
— Сигурно. Упражнявай движенията с Ларкин. Аз ще поработя малко с Дребосъка.
— Не ме наричай така! — възропта Мойра.
— Горе главата! Не се обиждай.
Мойра понечи да отвърне, но поклати глава.
— Съжалявам. Беше грубо.
— Кинг я наричаше така — тихо промълви Глена.
— Аха. Разбирам. Мойра. Тренировка за издръжливост. Трябва да заякнеш.
— Извинявай, че реагирах така.
Слушай, ще разменим много обиди, докато всичко това свърши. Мен никой не може да ме рани лесно — в буквален и в преносен смисъл. Трябва да се стегнеш. Гири по два килограма и половина. Ще те вкарам във форма.
Мойра присви очи:
— Съжалявам, че ти изкрещях, но няма да ти позволя да ме вкараш в каквото и да било.
— Това е просто израз. Означава…
Всяко обяснение, което и хрумна, би било също толкова трудно за разбиране. Затова Блеър замълча и стегна бицепси.
— Аха. — Очите на Мойра се усмихнаха. — Е бих искала и аз да имам такива мускули. Добре тогава, вкарай ме във форма.
Тренираха цяла сутрин. Когато прекъсна, за да пийне глътка вода, Блеър кимна на Глена.
— Добре се движиш. Уроци по балет?
— Осем години. Не бях предполагала, че някога ще трябва да правя пируети с брадва в ръце, но животът е пълен с изненади.
— Можеш ли да правиш тройно завъртане?
— Не стигнах дотам.
— Виж. — Все още с бутилката вода в ръка, Блеър повдигна крак встрани под прав ъгъл и се завъртя три пъти. — С това движение може да се набере инерция за мощен ритник. Необходима е доста сила, за да оттласнеш някое от онези същества назад. Тренировки. Имаш потенциал. Е — отпи още глътка, — къде е младоженецът?
— Хойт? В кулата. Има неща, които трябва да бъдат свършени. Също толкова важни, колкото това, което правим тук, Блеър — добави Глена, когато долови неодобрение.
— Може би. Е, добре, дано успее да създаде нещо като твоята огнена кама.
— Заредихме с огън повечето оръжия. — Отиде до другия край на стаята, взе един меч и го донесе. — Белязали сме готовите. Виждаш ли?
На острието, близо до дръжката, имаше пламък, гравиран в стоманата.
— Добре. Чудесно. Мога ли да го изпробвам?
— Най-добре го изнеси навън.
— Имаш право. И без това имаме нужда от час почивка. Да хапнем нещо. След обяда, момчета и момичета, стрелба с лък и арбалет.
— Ще дойда с теб — настоя Глена. — За всеки случай.
Блеър излезе през вратите на терасата и изтича надолу по стъпалата. Хвърли поглед към сламеното чучело, което Ларкин бе окачил на кол. „Момчето има чувство за хумор, не може да се отрече“, помисли си тя. Беше нарисувал остри зъби на тумбестото лице и яркочервено сърце на гърдите.
Щеше да бъде забавно да изпробва огнения меч върху него… но щеше да похаби ценен материал. Нямаше смисъл да изгаря горкия сламен вампир.
Затова само зае бойна поза, с ръка зад тила, и насочи меча.
— Важно е да го контролираш — започна Глена. — Да призовеш огъня, когато ти е нужен. Ако просто размахваш горящото острие, може да подпалиш себе си или някого от нас.
— Не се безпокой.
Глена понечи отново да заговори, но сви рамене. Нямаше кой да пострада, освен въздуха.
Проследи движенията на Блеър, плавни като вода, сякаш мечът бе продължение на ръката й. „Да, нещо като балет — помисли си тя, — смъртоносен, но завладяващ танц“. Острието заблестя, когато слънцето докосна ръба му, но остана хладно. Точно когато Глена предположи, че Блеър се нуждае от напътствия как да го използва, тя замахна — и стоманата пламна.