От мрака — като вестител на отмъщението — изскочи златист кон. Ездачът на гърба му сееше смърт.
Блеър пришпори Ларкин в галоп, размаха факлата, която държеше, и порази трима наведнъж, които повлякоха още по двама в пламъците. После я вдигна, хвърли я така, че тя полетя, въртейки се спираловидно и помитайки всичко по пътя си, и размаха огнения меч срещу къщата.
— Сега, Глена! — Мойра изпрати първата стрела. — Сега!
— Да, вземам я, вземам я. — Глена грабна брадвата и една кама и побягна.
Стрелите на Мойра свистяха във въздуха, докато двете тичаха в дъжда. Демоните, които ги бяха причаквали, ги връхлетяха.
Глена не мислеше, само действаше и усещаше. Тялото й се носеше в този танц на живота и смъртта, замахваше, отбиваше удари и съсичаше. Внезапно пламъци обгърнаха остриетата, когато се завъртя.
Отекнаха писъци, ужасяващи писъци. На хора, на вампири — как би могла да каже? Усети мирис на кръв, вкуса й; осъзна, че част от нея е собствената й. Сърцето й биеше като барабан в гърдите й и едва забеляза стрелата, която профуча покрай главата съществото, което се втурна към нея.
— Улучиха Ларкин. Раниха го.
Когато чу вика на Мойра, Глена видя стрелата забита в предния крак на коня. Но той продължи да препуска като демон, а Блеър яростно унищожаваше всички същества около тях от гърба му.
Тогава тя видя Хойт отчаяно да се бори да стигне до единия от пленниците.
— Трябва да сляза да помогна. Мойра, там, долу, има твърде много.
— Върви! Имам това. Ще разчистя пътя ти, обещавам.
Хукна по стъпалата, надавайки писъци, за да отвлече вниманието от Хойт и Кийън.
Мислеше, че всичко ще се слива и губи в съзнанието й като в сън. Но всеки детайл се запечатваше съвършено ясно. Лицата, звуците, миризмите, струите гореща кръв и студеният дъжд, който я обливаше. Червените очи, страховитият глад в тях. И зловещите им писъци, когато огънят ги поглъщаше.
Видя Кийън да отчупва края на стрелата, пронизала бедрото му, и да го забива в сърцето на противника си. Видя пръстена, който бе сложила на пръста на Хойт, да гори като огън, докато поваляше двама с един удар.
— Привлечи ги вътре! — изкрещя й той. — Опитай се да ги подмамиш вътре.
Глена се претърколи по мократа трева към момичето, което Лора бе измъчвала. Почти очакваше да го види мъртво. Вместо това, то оголи остри зъби и ехидно се усмихна.
— О, господи!
— Не я ли чу? Той никога не идва.
Момичето скочи, повали я по гръб и отметна глава назад, опиянено от тръпката да убива. Мечът на Блеър я отсече.
— Това се казва изненада! — промълви Глена.
— Вътре! — изкрещя Блеър. — Връщайте се. Достатъчно ясно им показахме кои сме.
Протегна ръка и помогна на Глена да се качи зад нея.
Оставиха бойното поле в пламъци, покрито с пепел.
— Колко избихме? — попита Ларкин, когато се просна на пода. По крака му се стичаше кръв, която образува локва върху дъските.
— Най-малко тридесет… забележително постижение. Добра скорост развиваш, златогрив жребецо. — Блеър го погледна право в очите. — Съжалявам, че пострада.
— Не е толкова страшно. Само…
Не извика, когато тя издърпа стрелата. Дъхът му бе секнал. Когато отново започна да диша, от устата му се изтръгна само порой от ругатни.
— Ти си следващият — каза Блеър на Кийън и кимна към счупената стрела, която стърчеше от бедрото му.
Той посегна и спокойно я извади сам.
— Благодаря все пак.
— Ще донеса превързочни материали. И от твоя крак тече кръв — каза Глена на Блеър.
— Всички имаме по някоя и друга рана. Но не сме мъртви. Е — погледна към Кийън с насмешка, — поне повечето от нас.
— Никога не ще й омръзне — замислено каза той и донесе бутилка бренди.
— Онези тримата не бяха хора. В клетките.
Мойра подаде рамото си, одраскано от стрела.
— Оттук не можах да ги разпозная по миризмата. Около тях гъмжеше от изчадия. Хитро. — Блеър мрачно кимна, признавайки успешната стратегия на враговете. — Добър начин да ни притиснат, без да разхищават запасите си от храна. Кучката има мозък.
— Не успяхме да стигнем до Лора. — Все още задъхан Хойт седна. Имаше прорезна рана отстрани на ръката. — Видях я, докато си проправяхме път обратно до къщата. Не можах да я съсека.
— Запазвам я за себе си. Като много специална приятелка.
Блеър присви устни, когато Кийън й предложи бренди. — Благодаря.
Застанала в средата, с треперещи колене, Глена най-сетне се опомни.
— Блеър, свали туниката на Ларкин. Трябва да видя раната. Мойра, как са твоите?
— Само драскотини, наистина.
Тогава донеси няколко одеяла от горния етаж. Също и кърпи. Хойт! — Приближи се към него, коленичи, хвана ръцете му и скри лице в тях. Макар да бе на път да рухне, сега не бе моментът да се отпуска безпомощно в обятията му. — Чувствах, че си с мен. Във всеки миг.