„Кръстовете“, помисли си Хойт. Мориган му бе дала кръстове. Бремето върху плещите му донякъде олекна.
— Хладните оръжия са почти безполезни — продължи Кийън, — освен ако успееш да отсечеш главата на някого от нас. Това би свършило работа. Но иначе… — Отново стана и повдигна камата на Хойт. Размаха я във въздуха, хвана здраво дръжката и заби острието в гърдите си. Кръвта обагри бялата му риза и брат му скочи на крака. — Бях забравил колко боли. — Кийън направи гримаса и извади острието от тялото си. — Така ми се пада, като се перча. Сториш ли същото с дърво, ще се превърнем в прах. Но трябва да прободеш сърцето. Чувал съм, че тогава смъртта е мъчителна. — Извади кърпичка и забърса острието. После свали ризата си. Раната вече се затваряше. — Веднъж сме умрели и не е лесно да бъдем сразени втори път. Борим се като зверове с всеки, който се опита да ни убие. Лилит е най-старата от всички, които познавам. Способна е на по-голяма жестокост от всеки друг. — Замълча и замислено прикова поглед в чашата си. — Майка ти. Как беше, когато се раздели с нея?
— Съкрушена. Ти беше любимецът й. — Хойт раздвижи рамене, когато Кийън вдигна очи към лицето му. — И двамата го знаем. Помоли ме да опитам, да намеря начин. В първите дни, когато те изгуби, тя не можеше да мисли за нищо друго.
— Дори твоята магическа сила не е способна да възкреси мъртвите. Или не съвсем мъртвите.
— В онази нощ отидох на гроба ти, за да помоля боговете да дадат на сърцето й някаква утеха. Намерих те, овалян в кал.
— Изпълзяването от гроба е мъчителна работа.
— Заварих те да разкъсваш заек.
— Сигурно не съм намерил нищо по-добро. Не бих казал, че помня. Първите спомени след пробуждането са откъслечни. Единственото, което изпитваш, е глад.
— Ти побягна от мен. Видях в какво си се превърнал… бях чувал разкази за такива същества… и побягна. Още същата нощ тръгнах към скалите, по молба на майка ни. Отчаяно ме умоляваше да намеря начин да разваля магията.
— Не е магия.
— Мислех, надявах се, че ако унищожа онази, която те превърна в това създание… или предложа своя живот в замяна, ще бъдеш избавен.
— Но не се случи нито едното, нито другото — напомни му Кийън. — Трябва да проумееш срещу какво си се изправил. Тогава бях новак и почти не знаех каква сила притежавам. Повярвай ми, онези, които е привлякла на своя страна, са несравнимо по-хитри и коварни.
— А ти няма ли да застанеш на моя страна?
— Нямаш никакъв шанс да спечелиш тази битка.
— Подценяваш ме. Притежавам много по-голяма сила, отколкото предполагаш. Независимо дали е изминало хилядолетие или само една година, ти си мой брат. Мой двойник. Моя кръв. Както каза самият ти, кръвта е в началото и в края на всичко.
Кийън прокара пръст по чашата си.
— Ще тръгна с теб. — И веднага вдигна пръст, преди Хойт да е казал каквото и да било. — Защото съм любопитен и малко отегчен. Застоях се на това място повече от десет години и е време да продължа напред. Нищо не обещавам. Не разчитай на мен, Хойт. Първо ще задоволявам собствените си потребности.
— Не можеш да убиваш хора.
— Вече даваш заповеди? — Кийън леко се намръщи. — Типично. Както казах — първо собствени ми потребности. Не съм изсмуквал кръв от човек от осемстотин години. Е, всъщност седемстотин и петдесет.
— Защо?
— За да докажа, че мога да устоя на изкушението. И защото това също е начин за оцеляване… и вписване в света на хората с техните закони. Ако се храниш с кръвта им, невъзможно е да гледаш на тях като на нещо друго, освен като на източник на храна. Тогава би било странно да поддържаш партньорства с тях. А и смъртта оставя следи. Неизбежно настъпва утро.
Хойт разсеяно огледа стаята без прозорци.
— Как разбираш, че е настъпило?
— Усещам. Уморих се от въпроси. Можеш да останеш при мен — засега. Не мога да рискувам дотам, че да ти позволя да се разхождаш из града. Не изглеждаме съвсем еднакво, но все пак твърде много приличаш на мен. И тези дрехи трябва да изчезнат.
— Нима искаш да нося… как се нарича това?
— Панталон — сухо отвърна Кийън и тръгна към личния си асансьор. — Имам апартамент тук, така е по-удобно.
— Можеш да вземеш каквото ти е нужно и да тръгваме.
— Не пътувам през деня и не изпълнявам заповеди. Известно време аз ще ги давам. Трябва да се погрижа за много неща, преди да замина. Трябва да влезеш тук.
— Какво е това? — Хойт докосна стените на асансьора с върха на жезъла си.
— Средство за придвижване. Ще ни издигне до апартамента ми.
— Как?
Кийън отегчено прокара ръка през косите си.