Кийън барабанеше с пръсти по страничната облегалка на фотьойла си. Лицето му бе бледо като восък и белезите, които широката риза не можеше да прикрие, се открояваха на фона на снежнобелия плат.
— Остава само да зазвучи музика — отбеляза Ларкин нарушавайки гробната тишина. — Като онази, която свирят по погребения и други подобни събития.
— Ще поработим върху добрата форма и пъргавината. — Кийън огледа всички в стаята. — Досега никой от вас не е показал, че притежава поне едно от двете.
— Има ли смисъл да ни обиждаш? — отегчено попита Мойра. — Има ли смисъл от всичко това? Кръстосване на мечове и размяна ма удари? Имаше по-страшни рани от всеки пострадал от огън, когото съм виждала, а ето те отново на крак, само час по-късно. Щом магия с такава мощ не може да те унищожи, тогава какво би могло?
— Значи ако се бях превърнал в пепел, щеше да бъдеш доволна? Радвам се, че те разочаровах.
— Тя не искаше да каже това.
Глена гневно зарови пръсти в косите си.
— Откога си неин говорител?
— Нямам нужда от говорител! — сопна се Мойра. — И не желая да изпълнявам нечии нареждания през всеки проклет час от всеки проклет ден. Знам какво ги убива, прочетох достатъчно книги.
— Е, добре, щом си прочела книгите. — Кийън махна с ръка към вратите. — Заповядай, излез навън и очисти няколко вампира.
— По-добре да опитам, вместо да се въргалям по пода тук като в цирк! — гневно отвърна тя.
— Съгласен съм с Мойра за това. — Ларкин опря ръка на дръжката на ножа си. — Трябва да ги издебнем и нападнем. Не сме поставили стража, не сме изпратили разузнавачи.
— Тази война не е като другите, момче.
Очите на Ларкин светнаха.
— Не съм момче и доколкото виждам — това не е никаква война.
— Не знаеш срещу какво си изправен — отбеляза Глена.
— Нима? Бих се с тях, убих трима със собствените си ръце.
— Те бяха слаби и твърде млади. Лилит не би изпратила най-ценните си бойци срещу теб. — Кийън стана. Ходеше сковано и очевидно с усилие. — Освен това получи помощ и имаше късмет. Но ако застанеш срещу някого със закалка и умения, ще бъдеш разкъсан.
— Мога да се защитавам.
— Защити се от мен. Хайде!
— Ти си ранен. Няма да бъде честно.
— Честността е за жените. Ако ме повалиш, ще изляза с теб. — Кийън посочи към вратите. — Тази нощ отиваме на лов.
В очите на Ларкин проблесна вълнение.
— Даваш ли дума?
— Честна дума. Победи ме.
— Добре!
Ларкин бързо се устреми към него, а после се завъртя, за да избегне удар. Замахна, финтира и отново се завъртя. Кийън просто протегна ръка, сграбчи го за гърлото и го вдигна във въздуха.
— Не се опитвай да танцуваш с вампир! — каза той и го хвърли в средата на стаята.
— Колете! — Мойра скочи и се втурна към братовчед си. — Едва не го удуши.
— Можех с лекота да го сторя.
— Наистина ли беше необходимо?
Глена стана, приближи се към Ларкин и докосна врата му.
— Хлапакът си го търсеше — отбеляза Кинг и я накара внезапно да се обърне към него.
— И двамата сте най-обикновени побойници.
— Добре съм, добре съм. — Ларкин се закашля и прочисти гърлото си. — Добра хватка — каза той на Кийън. — Не успях да я предвидя.
— Когато се научиш да предвиждаш ходовете им, тогава ще тръгнеш на лов. — Отдръпна се назад и внимателно се настани на един фотьойл. — Време е за работа.
— Ще ви помоля да изчакате.
Хойт влезе в стаята.
Кийън дори не го погледна.
— Чакахме достатъчно дълго.
— Още малко. Трябва да ви кажа нещо. Първо на теб. Проявих несъобразителност, но ти — също. Трябваше да залостя вратата, а ти не трябваше да я отваряш.
— Сега това е моята къща. Не е твоя от векове.
— Може би. Но доброто възпитание и предпазливостта изискват да почукаш на затворена врата, особено когато зад нея се правят магии Кийън. — Изчака, докато брат му погледна към него. — Не бих те наранил съзнателно, независимо дали вярваш или не. Не исках да пострадаш.
— Не знам дали мога да кажа същото. — Кийън вдигна брадичка към лицето му. — И това ли е резултат от магията ти?
— В известен смисъл.
— Сигурно те боли.
— Да.
— Е, поне донякъде равновесието е възстановено.
— Ето докъде стигнахме — до разчистване на сметки. — Хойт се обърна към всички в стаята. — Спорове и препирни. Беше права — каза той на Глена. — В думите ти имаше голяма доза истина, въпреки че според мен говориш твърде много.
— О, така ли?
— Не сме сплотени. А ако не станем наистина едно цяло, положението ни е безнадеждно. Дори и да тренираме във всеки един час от денонощието, нямаме никакъв шанс. Защото, както изтъкна ти, имаме общ враг, но не и обща цел.