— Оценявам рицарското отношение.
Язвителният й тон го накара да се намръщи.
— Определено знаеш как да отрежеш един мъж.
— Ще ми бъде нужен трион, за да отрежа теб. О, престани да гледаш толкова тъжно и виновно! — С въздишка тя приглади косите си назад. — Ние също се издънихме, както и ти, така че всички сме виновни за това, което се случи. Предполагам, че сега би пийнал вино. Искаш ли и нещо за хапване?
Кинг не можа да сдържи усмивката си.
— Предпочитам бира. — Отвори хладилника и извади една. — Без мезе. Не си поплюваш, Червенокоске. Уважавам твърдия характер у една жена, дори и да си патя от него.
— Никога не съм се държала така.
Беше толкова красива и бледа, и навярно уморена до смърт. Следобед той здравата бе изтощил всички, а вечерта Кийън ги бе довел до ръба на силите им.
Разбира се, че бе помърморила малко, но не толкова, колкото Кинг бе очаквал. А и като се замислеше, Хойт бе прав. Единствено тя бе дала правилния отговор на въпроса какво, по дяволите, правят тук.
— Онова, за което говореше Хойт, и нещата, които ти каза, ми се струват много логични. Ако не сме единни, ще бъдем лесна плячка. — Отвори бутилката и изгълта половината бира на един дъх. — Така че — хайде да се помирим!
Глена погледна огромната ръка, която и подаде, и сложи своята в нея.
Мисля, че Кийън е късметлия да има до себе си човек, готов да се бие за него. Приятел, които истински държи на него.
— Той би сторил същото за мен. Преживели сме много.
— За да се изгради такова приятелство, обикновено е нужно дълго време. Ние няма да разполагаме с толкова.
— В такъв случай ще трябва да напредваме бързо. Охладихме ли страстите сега?
— Да, така мисля.
Кинг допи бирата и хвърли празната бутилка в кошчето под мивката.
— Качвам се горе. Не е зле и ти да сториш същото. Трябва да поспиш.
— Ще поспя.
Но когато отново остана сама, бе твърде изтощена, скована от болки и неспокойна, за да се качи в стаята. Реши да постои в кухнята с чаша вино, на запалени лампи, за да държи мрака надалеч. Не знаеше колко е часът, а и вече нямаше значение.
Всички щяха да станат вампири — да прекарват повечето дни в сън и да будуват в нощите.
Заигра с кръста на врата си и продължи да съставя списък. Почувства как нощта обгръща раменете й като ледени длани.
Осъзна, че градът й липсва. Не се срамуваше да го признае. Липсваха й звуците, цветовете, непрестанното движение, което бе пулсът му. Копнееше за неговата сложност и простота. Там животът бе предвидим и ако имаше смърт, жестокост и насилие, те бяха изцяло човешко дело.
Поне бе имала утехата да вярва, че са причинени от хора.
В ума й се прокрадна споменът за вампира от метрото.
И въпреки това й се искаше отново да стане сутринта и да отскочи до близката сладкарница за пресни закуски. Искаше й се да нагласи статива си на утринната светлина, да рисува и единствената й тревога да бъде как ще погаси задължението си по „Виза“.
През целия си живот бе носила магическа сила в себе си и бе мислила, че я цени и уважава. ]Но не бе подозирала, че й е дадена заради подобна мисия, в името на такава изключителна цел.
И че би могла да доведе до смъртта й.
Вдигна чашата си и подскочи, когато видя Хойт на прага.
— Не е добра идея да се промъкваш незабелязано, като се има предвид положението.
— Не бях сигурен дали има смисъл да те безпокоя.
— Няма проблем. Просто изживявам момент на самосъжаление. Ще отмине — каза тя и нехайно сви рамене. — Малко ми е мъчно за дома. Дребна работа в сравнение с това, което навярно изпитваш ти.
— Стоя в стаята, в която с Кийън сме играли като деца, и чувствата ми са твърде силни… Но това не е достатъчно.
Тя стана, извади друга чаша и наля вино.
— Седни. — Върна се на мястото си. — И аз имам брат — заговори Глена. — Лекар е, в началото на кариерата си. Има магически способности и ги използва, за да лекува. Добър лекар и добър човек. Обича ме, знам това — но не ме разбира кой знае колко. Трудно е да бъдеш неразбран.
Никога в живота си не бе допускал, че може да се довери на жена извън семейството си за важни неща, а сега седеше тук с Глена и бе готов да сподели всичко с нея.
— Боли ме, че го загубих — заради онова, което означавахме един за друг.
— Разбира се, че е така.
— Неговите спомени за мен са стари и избледнели, а моите са скорошни и ясни. — Хойт вдигна чашата си. — Да, трудно е да бъдеш неразбран.
— Аз съм такава, каквато съм. Преди време се гордеех със способностите си и бях извънредно доволна от себе си. Сякаш държах в ръце скъп дар, който бе предназначен единствено за мен. О, бях внимателна с него, благодарна, че го имам, и все пак самодоволна. Не мисля, че някога отново ще бъда същата.