— Искам да те докосвам. Тялото ти е прелестно. Позволи ми да те докосвам.
Тя протегна ръце назад.
— Позволявам ти.
Пръстите му изучаваха тръпнещото й тяло. Притискаха плътта й и я караха да стене. Костите и мускулите й се разтапяха, докато я изучаваше. Бавно бе завладяна от наслада, която бе едновременно триумф и отдаване.
— Това закопчалка ли е?
През притворените си клепачи тя посегна към кукичките отпред на сутиена си. Но когато понечи да ги откачи, той отмести ръцете й.
— Бързо ще открия как става. Готово. — Когато свали сутиена, гърдите й изпълниха ръцете му. — Красиви са.
Наведе глава към тях и усети вкуса на нежната й, изгаряща плът.
Искаше да се предаде на порива; едва сдържаше нетърпението си.
— А другата част? Къде е закопчалката?
Плъзна длани надолу.
— Няма…
Когато прокара пръсти по дантелата, дъхът й секна и тя със сподавен стон впи пръсти в раменете му.
— Хей! Погледни ме. Просто ме погледни. — Той продължи да плъзга пръсти по дантелата и под нея. — Глена Уорд, която е моя тази нощ.
Докато стоеше там, с поглед прикован в очите му, тялото й изригна в миг на върховно блаженство.
Отпусна глава на рамото му, докато тръпките и затихваха.
— Искам да усещам допира на тялото ти. Искам те в себе си. — Придърпа пуловера му нагоре, и го хвърли встрани. Тогава почувства с дланите си допира на мускулестото му тяло и в нея отново нахлу прилив на сила, когато го притегли със себе си в леглото. — В мен. В мен!
Устните й жадно всмукваха неговите, ханшът й се повдигаше и очакваше. Той се освободи от останалите дрехи, нетърпелив да вкуси още от нея, докато и от двамата струеше топлина.
Когато проникна в нея, огънят се разгоря и пламъците на свещите полетяха нагоре като стрели.
Страстта и силата ги разтърсваха и довеждаха до лудост. Тя го обгръщаше и притискаше и в очите й проблясваха сълзи. Сякаш повей на вятър развяваше косите й, ярки като огън върху леглото. Той почувства как тялото й се изви като лък и когато светлината експлодира в него, единственото, което можа да прошепне, бе името й.
Тя сияеше, сякаш огънят, който заедно бяха разпалили, все още гореше. Запита се защо не вижда лъчи от неговата златиста светлина да струят от пръстите й.
В огнището отново тлееше жарава — друг затихващ огън. Но от топлината, излъчена от него и от тях, по кожата й бяха избили капки роса. Сърцето й все още препускаше в галоп.
Главата му бе отпусната на гърдите й и ръката й я галеше.
— Преживявал ли си някога…
Устните му леко потъркаха зърното й:
— Не.
Прокара пръсти през косите му:
— Аз — също. Може би защото сме заедно за пръв път, а може би защото в нас все още е останала част от силата, която призовахме.
„Заедно сме по-силни“. Собствените й думи отекваха в съзнанието й.
— А сега накъде?
Когато той я погледна учудено, Глена поклати глава.
— Просто израз — обясни тя. — Няма значение. Синините ти изчезнаха.
— Знам. Благодаря.
— Не съм сигурна, че аз съм го направила.
— Ти си. Докосна лицето ми, докато бяхме слети. — Хойт хвана ръката й и я вдигна към устните си. — Магията е в ръцете ти, в сърцето ти. Очите ти все още са угрижени.
— Просто умора.
— Искаш ли да те оставя сама?
— Не. — Нима това не бе проблем? — Искам да останеш.
— Добре. — Той се раздвижи, повдигна я върху себе си и придърпа чаршафа и одеялото. — Имам един въпрос.
— Мм.
— Имаш белег ето тук. — Докосна талията й отзад. — Пентаграма. Така ли се раждат вещиците в твоето време?
— Не. Това е татуировка… мой избор. Исках да нося символ на силата, която имам в себе си, дори когато съм гола.
— Аха. Не искам да проявявам неуважение към призванието и символа ти, но ми се струва… възбуждащ.
Глена се усмихна на себе си.
— Добре. Значи е изпълнил второто си предназначение.
— Отново се чувствам пълноценен — сподели той. — Отново съм себе си.
— Аз — също.
„Но уморена“, помисли си той. Гласът й го издаваше.
— Да поспим.
Глена вдигна глава и погледите им се срещнаха.
— Обеща, че когато ме отнесеш в леглото, няма да ме оставиш да спя.
— Не и този път.
Тя потърка глава в рамото му, но не затвори очи дори когато той угаси свещите.
— Хойт, каквото и да стане оттук нататък, това, което преживяхме заедно, за мен е много ценно.
— За мен — също. За пръв път, Глена, съм убеден, че не само трябва да спечелим, а и че можем да го направим. Вярвам го, защото ти си с мен.
Глена затвори очи за миг и остра болка прониза сърцето й. „Той говори за война — помисли си тя. — А аз говорех само за любов“.