Главата му рязко се извърна, но Глена бе очаквала тази реакция и дръпна ножиците. Смехът й плътен и закачлив, отекна в стените на банята.
— Шегувам се. Господи, колко си доверчив! Свършвам.
Разтвори крака и седна върху неговите, а гърдите й почти докоснаха лицето му. Хойт започна да мисли, че подстригването не е чак такова мъчение.
— Харесва ми допирът на женско тяло.
— Да, вече се убедих в това.
— Искам да кажа, че и преди съм изживявал наслада с жени. Имам потребности, както всеки мъж. Но тя никога не е обсебвала съзнанието ми така, както става с теб.
Глена остави ножицата и прокара пръсти през влажните му коси.
— Радвам се да го чуя. Ето, огледай се.
Той стана и се вгледа в отражението си. Косите му бяха по-къси, но не много. Предполагаше, че формата им е по-добра, въпреки че и преди промяната не изглеждаше зле.
Поне не го бе остригала като агне, а го харесваше така.
— Не изглеждам зле. Благодаря.
— Моля.
Дооблече се и когато слязоха на долния етаж, откриха всички — освен Кийън — в кухнята.
Ларкин хапваше бъркани яйца.
— Добро утро. Този човек тук е магьосник с тигана.
— Смяната ми в кухнята свърши — заяви Кинг. — Затова ако искате закуска, ще си я приготвите сами.
— Точно за това исках да поговорим. — Глена отвори хладилника. — За смени. Готвене, пране, елементарно поддържане на домакинството. Трябва да си поделяме задълженията.
— Ще се радвам да бъда полезна — обади се Мойра, ако ми покажеш какво да правя и как.
— Добре, гледай и се учи. Тази сутрин ще закусваме яйца с бекон.
Залови се с приготвянето им и Мойра наблюдаваше всяко движение.
Бих хапнал още, ако нямаш нищо против.
Мойра хвърли поглед към Ларкин.
— Яде колкото два коня.
— Хм. Ще трябва редовно да се снабдяваме с провизии — обърна се Глена към Кинг. — Предполагам, че това ще бъде моя и твоя грижа, защото тези не могат да шофират. Ларкин и Мойра имат нужда от подходящи дрехи. Ако ми начертаеш карта, ще мога да направя следващия курс.
— Днес няма слънце.
Глена кимна към Хойт.
— Имам защита, а и по-късно може би ще се изясни.
— Както каза ти, домакинството трябва да се поддържа, така че не е зле да съставиш схема. Ще я следваме. Но що се отнася за другите неща, налага се и ти да се съобразяваш с някои правила. Мисля, че никой не бива да излиза сам и невъоръжен извън къщата.
— Нима ще стоим тук като обсадени, сякаш се боим да изпълзим от дупката си заради някакъв си дъжд? Не е ли време да им покажем, че не те определят правилата?
— Има право — съгласи се Глена. — Предпазливи, но не и страхливи — В конюшнята има кон — рече Мойра. — И за него трябва да се полагат грижи.
Всъщност Хойт възнамеряваше да върши това сам, докато останалите са заети с друго. Запита се дали това е проява на отговорност или липса на доверие в онези, които е повел.
— Ние с Ларкин ще се грижим за коня. — Седна, когато Глена сервира закуската. — Глена има нужда от билки, както и аз, така че ще трябва да ги набавим. Предпазливо — повтори той и започна да замисля стратегия как да свършат това, докато се хранеше.
Окачи меч на кръста си. Навън ръмеше и той знаеше, че това би могло да продължи с дни. Двамата с Глена можеха да направят така, че да изгрее ослепително слънце.
Но земята се нуждаеше от напояване.
Кимна на Ларкин и отвори вратата.
Излязоха заедно и се обърнаха в противоположни посоки, с гръб един към друг, за да огледат района.
— Мога да се обзаложа, че в такова време само ще ни наблюдават и ще изчакват.
— За всеки случай — никой няма да се отдалечава сам.
Обходиха земите, търсейки сенки и признаци на движение. Но не се натъкнаха на нищо друго, освен на ухание на цветя и трева.
Когато стигнаха конюшните, двамата с лекота се заеха с познатата работа. Почистиха старата слама, после застлаха нова, сипаха овес и сресаха коня. За Хойт бе успокояващо чувството да усеща присъствието му.
Ларкин затананика весела мелодия.
— У дома имам кестенява кобила — каза той на Хойт. — Красавица е. Не можахме да пренесем и конете си чрез Танца.
— И на мен ми бе казано да оставя кобилата си. Истина ли е онази легенда? За меча, който трябва да бъде изтръгнат от скалата от най-достойния да управлява Галия? Като легендата за крал Артур?
— Да, някои твърдят, че легендата се основава на тези исторически факти. — Докато говореше, Ларкин наля чиста вода в яслата. — След смъртта на крал или кралица, магьосник забива меча в скалата. Ден след погребението наследниците се събират и един по един опитват да го извадят отново. Само един успява — и той управлява Галия. Мечът се пази в голямата приемна, за да го виждат всички, докато кралят умре. Това се повтаря поколение след поколение. — Попи потта от веждите си. — Мойра няма нито братя, нито сестри. Тя трябва да властва над Галия.