— Две жертви ще ги накарат да се замислят по-сериозно. — Мойра се усмихна със стиснати устни и насочи нова стрела. — Мога да изстрелям няколко между дърветата, за да отстъпят още назад, ако искаш.
— Не хаби стрелите си.
Кийън застана до прозореца зад нея. Изглеждаше сънен и малко навъсен. Мойра инстинктивно се отдръпна.
— Не са похабени, ако попадат в целта.
— Засега ще се оттеглят. Ако целяха нещо друго, освен да ни сплашат, щяха да нападнат вкупом.
Мина покрай нея и излезе през страничната врата.
— Не спиш ли по това време? — попита Глена.
— Кой би могъл да спи при този тътен? — Огледа градината. — Предполагам, че това е твое творение — обърна се той към Хойт.
— Не. — В тона му прозираше дълбоко и мъчително огорчение. — На майка ми.
— Е, следващия път, когато ти хрумне да се занимаваш с градинарство, предупреди ме, за да не се питам дали къщата няма да се срути върху главата ми. Колко очистихте?
— Пет. Мойра улучи четирима. — Ларкин прибра меча си. — Аз убих петия.
Кийън хвърли поглед обратно към прозореца.
— Малката кралица се представя добре.
— Искахме да опипаме почвата — каза Ларкин — и да се погрижим за коня ти.
— Благодаря.
— Мисля си, че не е зле да го извеждаме да потича от време на време, ако нямаш нищо против.
— Нямам, а мисля, че и Влад не би имал.
— Влад? — повтори Глена.
— Малка шега от моя страна. Ако положението е спокойно, аз се връщам в леглото.
— Трябва да поговоря с теб. — Хойт изчака, докато Кийън срещна погледа му. — Насаме.
— Дано не държиш да разговаряме навън, в дъжда.
— Ще се поразходим.
— Както желаеш. — Кийън се усмихна на Глена. — Изглеждаш щастлива тази сутрин.
— И мокра. Вътре има предостатъчно сухи места, където можете да бъдете насаме, Хойт.
— Искам да подишам чист въздух.
Последваха мигове напрегната тишина.
— Брат ми загрява бавно. Тя очаква целувка, за да се тревожи по-малко, че някой може да пререже гърлото ти докато се разхождаш в дъжда.
— Влез вътре. — Въпреки че се смущаваше да показва чувствата си към Глена пред хора, Хойт повдигна брадичката й и леко я целуна по устните. — Няма страшно.
Ларкин отново извади меча си и го предложи на Кийън.
— Не е зле да си въоръжен.
— Трябва да спазваме правилата. — Кийън се наведе и леко целуна Глена. — Не се тревожи и за мен.
Тръгнаха мълчаливо, нямаше и помен от братските закачки, които бяха разменяли някога. Хойт си спомняше, че имаше моменти, в които четяха мислите си и се разбираха, без да изрекат нито дума. Сега мислите на брат му бяха загадка за него, както навярно и неговите — за Кийън.
— Запазил си розите, но не и билковата градина. Беше една от най-големите й радости.
— Розите са засаждани наново безброй пъти, откакто купих къщата. А билките? Загинали са дълго преди да стана собственик на този имот.
— Не е просто имот като апартамента ти в Ню Йорк, а нашият дом.
— Твоят дом. — Гневът на Хойт докосна гърба на Кийън като дъжда. — Ако очакваш, повече, отколкото мога и желая да ти дам, разочарованието ти ще бъде постоянно. Къщата и земите са купени и се поддържат с мои пари. Мислех, че ще бъдеш в по-добро настроение тази сутрин, след като си прекарал нощта в леглото на хубавата вещица.
— Внимавай в каква територия навлизаш! — предупредително прошепна Хойт.
— Няма от какво да се боя. — Не можа да се сдържи да не засегне още по-деликатна тема: — Страхотно парче е, няма спор. Но имам с няколко века по-голям опит с жените от теб. В онези поразителни зелени очи има нещо повече от страст. Виждат някакво бъдеще. Питам се как ли ще постъпиш.
— Не е твоя работа.
— Разбира се, че не е, но ми е забавно да си мисля за това, след като си нямам жена за разтуха. Тя не е недодялана селска девойка, която с радост би се отъркаляла в сеното за една дрънкулка. Ще иска и ще очаква повече, както много жени, особено умните. — Инстинктивно погледна нагоре към облаците. Знаеше, че ирландското време винаги може да ги изненада с внезапно рукнал порой. — Имаш ли намерение, ако оцелееш след тези три месеца и изпълниш волята на боговете, да поискаш от тях правото да я отведеш със себе си?
— Какво значение има това за теб?
— Не всеки задава въпрос, защото отговорът е от значение за него. Нима си я представяш заедно с теб в къщичката ти на скалите в Кери? Без електричество, течаща вода и търговски център зад ъгъла? Да приготвя вечерята ти на огън, очаквайки животът й да бъде наполовина по-кратък поради липса на медицински грижи и недохранване, но готова на всичко в името на любовта?