Докато бързаше надолу по витата стълба, Ларкин излезе от тренировъчната зала.
— Неприятности?
— Не, не. Нищо. Всичко е наред. Нищо не е станало.
Почувства как кръвта нахлу в главата й и страните й пламнаха, когато се втурна към главния вход.
Двамата влязоха през входната врата и се отърсиха от водата като мокри кучета, докато тя хвърчеше по последните стъпала.
— Съжалявам. Толкова съжалявам!
— Напомни ми никога да не те ядосвам, Червенокоске! — нехайно каза Кийън. — Може да се прицелиш в сърцето ми и да ме простреляш в топките.
— Просто гледах навън и чаках да се появите, а, изглежда, стреляла съм по погрешка. Не би се случило, ако не се бяхте забавили толкова, че да ме притесните.
— Ето какво харесвам най-много у жените. — Кийън потупа брат си по рамото. — Едва не те уби, а накрая изкарва теб виновен. Късмет с нея! Аз си лягам.
— Трябва да погледна изгарянията ти.
— Досадница.
— Какво стана? Нападнаха ли ви? Устата ти кърви… и твоята — обърна се тя към Хойт. — А окото ти е почти затворено.
— Не, никой не ни е нападал. — Раздразнението в гласа му нямаше граници. — Докато ти едва не ме простреля в крака.
— Лицата ви са почти обезобразени, дрехите ви са изпоцапани и… съдрани. Нали не сте… — Всичко й стана пределно ясно, когато видя израженията им. Все пак и тя имаше братя. — Били сте се помежду си?
— Той пръв ме удари.
Хвърли на Кийън смразяващ поглед.
— И таз добра, нали вчера разговаряхме за всичко това? Нали изтъкнахме колко разрушителни и безполезни са вътрешните борби?
— Мисля, че днес ще си легнем без вечеря.
— Престани да остроумничиш! — Смушка Кийън в ребрата. — Поболях се от тревога, а вие двамата сте били в гората да се боричкате като слабоумни кутрета.
— Ти едва не прободе крака ми със стрела — напомни и Хойт. — Мисля, че всички извършихме достатъчно глупости за един ден.
Глена само нададе въздишка на раздразнение.
— В кухнята — и двамата! Ще се погрижа за раните и синините ви. Отново.
— Аз отивам да си легна — опита се да възрази Кийън.
— И двамата! Веднага! Не ви съветвам да ме ядосвате точно в този момент.
Когато тя закрачи пред тях, Кийън попипа разцепената си устна.
— Доколкото си спомням, никога не си си падал по властни жени.
— Не си падах — преди. Но ги познавам достатъчно добре, за да знам, че е най-добре да не й противоречим. А и подутият клепач адски ме боли.
Когато влязоха, Глена вече подреждаше всичко необходимо на масата. Електрическата кана бе включена и тя запретна ръкави.
— Искаш ли кръв? — попита Глена с леден тон, който накара Кийън да прочисти гърлото си.
Удивително бе, че изпита истинско смущение. Твърде много време бе изминало, за да помни това чувство. Очевидно прекалената близост с хора му оказваше лошо влияние.
— Чаят, който вариш, ще свърши работа, благодаря.
— Свали ризата си.
За нея бе очевидно, че на върха на езика му е поредната остроумна забележка, но бе достатъчно разумен да я премълчи.
Съблече се и седна.
— Бях забравил за изгарянията. — Хойт ги огледа. Вече нямаше мехури, а само грозни червеникави белези. — Ако се бях сетил — каза той, когато се настани срещу Кийън, — щях да ти нанеса повече удари в гърдите.
— Типично — промърмори Глена под носа си, но никой не й обърна внимание.
— Биеш се различно. Повече използваш краката и лактите си. — Хойт все още усещаше мъчителния резултат. — И този висок отскок.
— Бойни изкуства. Получавал съм черен колан няколко пъти. Майсторска степен — обясни Кийън. — Трябва да посветиш повече време на тренировки.
Хойт потърка натъртените си ребра.
— Ще го направя.
„Най-сетне престанаха да се заяждат“, помисли си Глена. Как бе възможно мъже, които преди малко са разкривили физиономиите си с юмруци, изведнъж да станат приятели?
Наля горещата вода в чайника и докато чаят се запарваше, дойде до масата с мехлема си.
— Бих казала, че ще изчезнат за три седмици, имайки предвид колко са дълбоки. — Седна и загреба от мехлема с пръсти. — В твоя случай — три дни.
— Усещаме болка, доста силна. Но ако ударът не е смъртоносен, оздравяваме бързо.
— За твой късмет, особено като се добавят и тези хубави синини. Но не регенерирате части от телата си — продължи тя докато мажеше мехлема. — Ако отсечем ръката на някого от тях, няма да му израсне нова.
— Зловеща и интересна мисъл. Не съм чувал да се случвало нещо подобно.