Навярно Кийън я знаеше — или поне част от нея. Векове съществуване бе предостатъчно време за трупане на познание. Човек, създал такава огромна библиотека, безспорно ценеше познанието. Но все още не бе готова да го попита и не знаеше дали някога ще се случи.
Щом не бе като съществата, за които четеше в книгите, онези, които смучеха човешка кръв нощ след нощ и жадуваха не само за кръвта, а и за тръпката да убиват, какъв бе тогава? Сега се готвеше за война срещу своя вид и това бе нещо, което тя не можеше да разбере.
Трябваше да узнае повече за онова, срещу което се борят, за Кийън и себеподобните му. Как можеше да разбере и да се довери на някого, чиято същност не познава?
Водеше си записки, подробни записки върху хартията, която бе открила в едно от чекмеджетата на голямото бюро. Харесваха й хартията и инструментът за писане, наречен химикалка, с мастило в скрита във вътрешността му тръбичка. Запита се дали ще може да отмъкне няколко листа и химикалки в Галия.
Затвори очи. Липсваше й домът й и това бе като несекваща болка в стомаха. Беше написала завещанието си и го бе запечатала, наред с други неща, които щеше да остави, за да бъдат намерени от Ларкин.
Ако загинеше от тази страна на портала, искаше тялото й да бъде пренесено в Галия за погребение.
Продължи да пише, докато в главата й се въртяха мисли, една, от които се връщаше отново и отново да намери начин да попита Глена дали е възможно да направи нещо… ако другите са съгласни.
Дали можеха да запечатат портала, да затворят врата към Галия?
С въздишка погледна към прозореца. Дали сега в Галия вали дъжд, или над гроба на майка й грее слънце.
Чу стъпки, които се приближаваха, и пръстите й затанцуваха по дръжката на камата. Отпусна ръката си, когато в библиотеката влезе Кинг. Поради неясни и за нея самата причини, с него се чувстваше по-спокойна, отколкото с другите.
— Какво имаш против столовете, малката?
Устните й трепнаха. Харесваше й как думите му се отронват от устата му като камъни от скалист склон.
— Нищо, но предпочитам да седя на пода. За тренировка ли е време?
— Кратка почивка. — Той седна на широк стол, с голяма чаша кафе в ръка. — Ларкин може да тренира цял ден. Горе е, усъвършенства някои хватки.
— Харесват ми бойните изкуства. Като танц са.
— Само гледай ти да водиш, когато танцуваш с вампир.
Мойра вяло прелисти книгата.
— Хойт и Кийън са се били.
Кинг отпи глътка кафе.
— Така ли? И кой е победил?
— Мисля, че никой. Видях ги да се връщат и по лицата и походката им изглеждаше, че са завършили наравно.
— Откъде знаеш, че са се били един с друг? Може би са били нападнати.
— Не. — Тя прокарваше пръст по редовете. — Чувам това-онова.
— Имаш големи уши, дребосък.
— Майка ми често казваше същото. Помирили са се. Хойт и брат му.
— Е, тогава няма да има усложнения. Ако мирът е траен. — Доколкото ги познаваше, пълното им примирие не би имало живот, по-дълъг от този на еднодневка. — Какво очакваш да намериш във всички тези книги?
— Всичко. Рано или късно. Знаеш ли как се е появил първият вампир? В книгите има различни версии.
— Никога не съм се замислял.
— А аз се замислям. Едната версия прилича на любовна история. Преди хилядолетия, в зората на човечеството, демоните заболели и започнали да измират. Дълги години преди това те били многобройни и по света се скитали несметни пълчища. Но човекът ставал все по-силен и умен, а времето на демоните отминавало.
Кинг обичаше да слуша истории, затова се облегна назад.
— Нещо като еволюция.
— Промяна, да. Много демони се преселили в подземния свят, за да се скрият или да заспят. За разлика от сега, съществували много магии, защото хората не се отричали от тях. Човешките същества и феите образували съюз, за да поведат война срещу демоните и да ги прогонят под земята веднъж завинаги. Един от тях бил отровен и бавно умирал. Но той обичал смъртна жена — нещо, което било забранено в света на демоните.
— Значи не човекът е измислил забранената страст. Продължавай! — подкани я Кинг, когато тя замълча.
— И така, умиращият демон отвлякъл смъртната жена от дома й. Бил обсебен от нея и последното му желание било да изживее страстта си, преди да умре.
— В това отношение не са твърде различни от смъртните мъже.
— Мисля, че всички живи същества копнеят за любов и наслада. И този физически акт е най-пълното утвърждаване на живота.
— Мъжете винаги са си падали по чукането.
Мойра изведнъж прекъсна разказа си.
— Какво чукане?
Той едва не разля кафето си. Махна с ръка, докато се тресеше от смях.